Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 235

И двамата полагаха неистови усилия, за да компенсират поне част от пораженията. От двореца бълваха разпореждания, прокламации, декларации и писмени обещания. Двойните врати на Големия и Велик дом бяха отворени постоянно за просители и молители от всички градове и краища на Египет, а картушът на Сменхкаре не липсваше в долната част на всеки документ. „Сменхкаре“ получи всички царски права и привилегии, дължими на върховната власт в империята. Именно тя се превърна в носител на цялата слава и величие; казаното от нея се приемаше за върховна истина и тя издаваше заповеди и разпореждания, докато Меритаатон я придружаваше като височайша особа. Така се роди бързо илюзията, според която Нефертити се възприемаше все повече и повече като мъжа владетел, докато дъщеря й изпълняваше ролята на царица.

Двамата с Джарка продължихме обичайната си работа, но следяхме отблизо какво става в града. Получавахме указания за издирване на злосторници, задържане на крадци и хващане на грабители в Червените земи. Само два пъти срещнах Нефертити в новото й амплоа: бе студена и твърда като мъртвец. Втория път я видях в Главното управление по записванията. С нея остана само Манетхо — водачът на телохранителите й, който бе дошъл от Ханаан; той следеше всяко нейно движение със сляпата привързаност и преданост на вярно куче. Нефертити-Сменхкаре ме бе поканила да изнеса лекция за потребността от по-строго спазване на законите и правилата за реда по улиците на града в нощните часове. Дори намекна за евентуалното ми освобождаване от заемания пост; бе се разположила на стол с облегала и се държеше като съдия, който произнася присъда над човек с доказана вина. Все още бе красива, но тялото й бе наедряло и лицето — напълняло; бузите й вече не бяха толкова гладки, а устата й бе леко отпусната, но сините й очи продължаваха да излъчват познатата светлина и жажда за живот. Отпрати ме като куче.

Краят дойде без драматични сътресения. Течеше поредното повикване в двореца, на което присъстваше и Ай. Нефертити-Сменхкаре бе седнала на трона си в дъното на Голямата зала; Меритаатон седеше на нисък стол вдясно, а Анхеспаатон — вляво от нея. Въоръжен и с шлем на главата, Манетхо стоеше зад трона. Когато забързах към нея, зърнах из нишите групи от корпуса на Манетхо с изтеглени мечове, по които играеха отражения от светлината. Застанал в сянка, Мерире ни нареди да се изправим, но да останем на колене. Ай наблюдаваше всичко най-спокойно, защото очевидно знаеше най-точно какво предстоеше.

— Маху, приятно ли ти е да гледаш лицето ми? — сепна ме гласът на Нефертити.

— О, Божествена, светлината на твоя лик ми дава сила и е наслада за сърцето ми. Радвам се на благоразположението ти и моля за покровителството ти — отговорих според ритуала.

— Тогава слушай, Маху, сине на Сеострис. Възванията следва да бъдат само от мое име, защото аз съм фараонът и господар на Двете земи: Сменхкаре-Анхеперуре — Нефертити втренчи в мен студен поглед, очаквайки да чуе отговора ми.