Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 234

— А сега нека да го научи цялото царство на Двете земи. Отвъд Третия праг да стигнат думите ми, че аз, намирайки се в пълно умствено здраве и напътстван от моя Отец, обявявам за управляваща с мен моята Велика съпруга и Велика царица Нефернефруатен-Нефертити, която приема името Анхеперуре-Сменхкаре-Нефернефруатен. Да се знае, че нейният път е белязан с волята на Бога и да бъде изпълнявана повелята, изричана от гласа на Сменхкаре — той продължи в същия дух, обявявайки върховната важност на Нефертити с новото й име Сменхкаре. Сравни я с някогашната славна царица фараон Хатшепсут — дъщеря на великия Тутмос I.

Когато той млъкна, ни позволиха да вдигнем очи. Взрях се в онова лице, което винаги бе разпалвало смут в душата ми. Очите й се раздвижиха и се появи съвсем бегла усмивка само за миг, след което маската на върховната власт се върна на предишното място. Ехнатон заговори отново: обявена бе поредица от укази, всеки от които потвърждаваше взетите вече от Ай решения. После ни наредиха да се оттеглим. Ай ме поведе към една от малките градини.

— Откога знаеше? — го попитах.

— Отскоро — ухили се Ай.

— Защо? Защо е всичко това?

— Защо ли, Маху? Защото ти го поиска от Ехнатон. Не го ли помоли да върне неговата Велика царица? Така де — засмя се подигравателно, — виждам циничната ти усмивчица — Ай се отправи към слънчевия павилион, където се настани върху възглавниците и ме подкани с жест да седна до него. — Най-верният отговор е, че Ехнатон успя да събере отново акъла си. Нефертити е онази жизнена сила, която движи душата му. Фактически, а тук навлизам в съвсем друга област, тя е неговата Ка и неговата Ба, тоест самата му същност като човешко същество. Той едва ли не постави Нефертити вън от закона, но какво се случи? Три от децата му умряха. Децата от собствените му дъщери не оцеляха, Градът на Атон издъхна от жестока чумна епидемия. Не е особено трудно да се разчитат мисловните ходове на Ехнатон, когато търси отговор на въпроса: защо млякото е вкиснало? Разбира се, Маху, той наистина я обича. Почувствал е остро липсата на сладкия й дъх и очарователната й усмивка.

— И сега всичко ще дойде на мястото си. Лотосът ще цъфти, папирусът ще расте, слънцето ще свети ярко, дъждовете ще валят и всичко ще е по мед и масло.

— Нещо подобно. А ти отказваш да го повярваш, нали?

Не отговорих, а станах, поклоних се и си тръгнах.

Занизаха се последните дни на Ехнатон. Фараонът отново стана омекнала глина в ръцете на Ай, който се представяше за негов спасител, а всъщност го упойваше и дрогираше. Голямата промяна бе отбелязана с показни шествия. Ехнатон приличаше повече на дървен идол от омразните му храмове, изваден за показ пред тълпите. Истинската власт беше в ръцете на Ай и Нефертити, която сега ликуваше с новото си тронно име Сменхкаре.