Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 205

Както става след смъртта, така е и в живота. На всички ни раздаваха молитвеници с текстове и химни в чест на Атон и ни караха да се съревноваваме кой ще поднесе по-цветисти хвалебствия и ласкателства към Атон и царската двойка. Това може да е забавно, оригинално и провокиращо мисълта известно време. Ала когато ден и нощ сте заобиколени от подобни „състезания“, когато ви налагат как да украсите собствената си гробница, със сигурност ще поискате да се противопоставите.

А защо останах ли? Ами къде можех да отида? Онези, които ме разпитваха, искаха да им кажа защо не съм избягал. Мисля от дълго време. Припомням си онези събития и отговорът е съвсем прост:

Усмивката на Нефертити!

Седемнадесета глава

Маху — началник на полицията на Ехнатон.

Надпис от гробницата на Маху в Ел Амарна — в Града на Атон

Онази, чиято усмивка възрадва сърцето — с прекрасно лице, с възхитително тяло.

О, да, това бе истината. Нефертити бе самата хубост, но тя доказа и друга истина в Града на Атон: и хубостта може да породи страх. В нея започна да се забелязва физическа промяна: лицето й отслабна и стана по-строго, скулите й поизпъкнаха, главата й оставаше постоянно наклонена леко назад, а погледът на онези примамващи очи се промени в подчертано властен. Смехът й се запиля нанякъде, последван от изблиците й на момичешка дяволитост и склонност към загадъчното. Тя сякаш заживя във внезапно лумнала ярка светлина и възприе излъчването на недосегаема богиня, като че искаше да се слее със съпруга си както във външен вид, така и като символ на власт и сила. Започна да носи торбеста нубийска перука, оставяща тила открит, с две спуснати отстрани плитки, имитирайки прическата на войниците от свитата й. Обличаше свободно падащи великолепни роби, достойни за царица; често се появяваше и в безцветна тясна пола, подобна на войнишките, само че по-дълга, която стигаше до коленете й. Замени короната на Хатор с роговете и китката дълги пера с малка переста корона в синьо, която беше почти еднаква с царската бойна корона на владетеля на Египет. Рисунките и резбованите изображения често представят сега Нефертити като унищожителка на враговете, следвайки ритуалната стилистика, типична за фараона победител, който въздава полагащото се на неприятелите си. Тя се появяваше навсякъде като жена воин — богиня на войната. По същото време Ехнатон започна да се облича в цветни дрехи и да носи перуки, обилно напоени с благоухания; робите му бяха като на жена — леки и свободно падащи. Тази смяна на горните дрехи и на ролите приличаше на срещата на две сили. Питах се дали няма да се стигне до пълното им преливане и окончателно уеднаквяване. Или едната сила щеше да погълне другата? Ако Ехнатон действително виждаше себе си като въплъщение на Атон, каква роля би могла да бъде предоставена на Нефертити? Дали пък не се възприемаха като мъжкото и женското изражение на божествената същност?