Читать «Убийците на Сет» онлайн - страница 17

Ламна побледня. Нима Пешеду нямаше доверие в дъщеря си и таеше оправдани подозрения спрямо нашия влюбен млад писар? Обзе я страх. Запокити цялата история в задния двор на съзнанието си решила да не мисли повече за нея. Пешеду беше важен и влиятелен човек. Винаги можеше да наеме побойници измежду шляещите се край пристанищата бивши войници, ако искаше да постигне нечия смърт. Дали именно това не бе сполетяло Ипумер? Нима бе наказан за дързостта и нахалството си? Ами ако и тя се озовеше в сянката на възмездието?

— „По-силен си от най-доброто вино — занарежда на себе си Ламна, — по-сладък си от всеки пресен мед…“

Да, това също бе стих от поема, написана от Нешрата. Връзката й с Ипумер нямаше нищо общо с лековатите флиртове. Едно бе сигурно — те наистина бяха лягали заедно под осеяното със звезди небе!

Ламна поразпита внимателно тук-там из предните дворове на храма и по пазарището. Разбира се, за продавачките на благовония не бе особено трудно да събират слухове за приближените до Дома на милион години. Генералшите, жреците и главните писари не скриваха интереса си към новите начини за разхубавяване. Младата Хатусу бе заявила склонността си към елегантна красота и останалите жени в двора се надпреварваха да й подражават. Първоначално Ламна нямаше успех, но накрая все пак съумя да разбере, че Нешрата била замесена в скандал заради нещо повече от флирт. Мълвата носеше, че сексуалната постъпка на момичето била достойна за възхищение.

Ламна чу някакъв звук и се обърна. Въпреки че спалнята й се намираше на втория етаж, тя бе взела необходимите предпазни мерки срещу змии и плъхове. Беше натрила с котешка лой щурца под вратата и със смес от терпентиново масло и тамян бе опушила за дезинфекция креватите — своя и на младия писар.

— Ще трябва да го направя отново — измърмори тя. Настани се по-удобно на леглото. Мислите й се върнаха към Ипумер, който й бе причинил толкова безпокойства напоследък. Той често се измъкваше през нощта. Сега за трети път се върна в лошо състояние, оплаквайки се от остри стомашни болки. Вече не можеше да става и дума за случайност или съвпадение. Ламна се смъкна надолу в леглото. После понамести пълните си крака и притисна буза към облегалката за глава. Помисли, че не е зле да види какво става оттатък и дали наемателят й има подобрение, но потъна в неспокоен сън.

Три часа по-късно прислужницата й я събуди с чаша разредена бира с хвойнов сок и мек хляб, изваден наскоро от пещта. Тя хапна и пийна набързо, изми се в съда с благовония, донесен от прислужницата, облече робата си, обу здравите си пазарни сандали и излезе от стаята. Вратата на Ипумер не беше заключена. Когато я отвори, Ламна с облекчение го видя да лежи на леглото с вдигнати нагоре колене, положил едната си ръка на стомаха. Въздухът в стаята вонеше, но той поне се бе сетил да приближи съда до леглото. Ламна отиде до него. Лицето на Ипумер бе плувнало в пот, а очите му бяха полуотворени.