Читать «Убийците на Сет» онлайн - страница 16

Преди много месеци доволно посръбналият Ипумер сподели с нея истинската причина за късните си нощни излизания и прибиранията си в ранните часове на утрото. Ламна, петимна да бъде на всяко гърне мерудия, буквално зажужа като пчеличка в нетърпението си да разнесе новината, но в крайна сметка си наложи неприятното задължение да внимава. Защото все пак притежаваше достатъчно здрав разум, за да знае мястото си в град като Тива. Тук всичко бе в ръцете на Великите: Хатусу — въплъщение на Бога; Сененмут — неин пръв министър и любовник; главните жреци на храма и съдиите, а над тях — генералите. Важността на Дома на войната растеше ден след ден. Хатусу разчисти сметките си с враговете, но продължаваше да разчита на подкрепата на елитните полкове извън Тива, чиито подразделения носеха гарнизонна служба в укрепленията и в именията на номарсите от Делтата та чак до Третия праг. Божествената Хатусу бе възродила старата бойна слава на Египет. Всички знаеха разказите за полка на Сет и за Пантерите от Юга, чиято смелост, жестокост и дързост бяха осигурили огромна победа за дядото на днешния фараон. Когато чу за първи път думите на Ипумер, Ламна не повярва на ушите си: бил влюбен в дъщерята на един от тези герои. Коя беше тя, за очите на която се говореше, че били като на кошута? Нешрата — по-голямата дъщеря на генерал Пешеду. „Дано да я води мъдростта на Тот“ — вдигна Ламна ръце и очи към тавана. Пешеду! Единият от най-богатите и могъщи любимци на фараона, собственик на великолепно имение извън стените на Тива, зорко пазено от десетки слуги и воини. А неговата дъщеря и Ипумер от много месеци насам продължаваха да се виждат на уговорени тайни срещи в нощна доба! Ламна цъкна с език. Знаеше, че двамината не спират да си пишат любовни послания, и един ден любопитството взе връх: тя се промъкна в стаята на Ипумер и прерови отключеното метално ковчеже на наемателя си. Нешрата му бе изпращала любовни писма, преливащи от страст. Ламна направо се стъписа от откровеността, с която младата жена изливаше чувствата си в съчинените от нея любовни стихове:

Лудетина лоша е моят любим: сърцето ми къса с гласа си, ръцете му палят плътта ми, душата ми мъчи с целувки… Но пазя го пленник на моите тайни места.

Дори хесетките и градските куртизанки биха се изчервили от такива думи! Преди няколко месеца, веднага след разлива, Нешрата замина за Мемфис заедно с родителите си и по-малката си сестра. Оттам писа на Ипумер с извинение за отсъствието си и с молба да не тръгва след нея. Ламна пак бе успяла да прочете писмото: „О, моля те в името на любовта, не идвай при мен! — гласеше то. — Баща ми ще каже, че аз съм причината да дойдеш. Обични мой лотосе, безкрайно съжалявам, че не мога да те зърна. Но обещавам, че щом се върна, първата ми грижа ще е да те даря с удоволствия, които са непознати и в Пределите на вечността.“