Читать «Убийците на Сет» онлайн - страница 18

— Как си, Ипумер? Да изпратя ли за лекаря?

— Не, не — изстена писарят. — Още е рано.

Ламна излезе на пръсти от стаята, мина по коридора и се качи по стълбата до покрива на къщата. Тревогата й се засили. Тя се огледа. Огненият диск на слънцето се бе показал и лъчите му искряха по облицованите със злато и сребро върхове на обелиските при двореца. От улицата под нея изрева магаре. Някакъв водач на камила крещеше ругатни към колата, препречила пътя му. Шумът от гласовете по пазарището ставаше все по-силен. Ламна коленичи на молитвената рогозка, затвори очи и отправи мислите си към боговете. Добро ли вещаеше новият ден? Да, днес бе празникът на Бес — грозния бог, изобразяван като джудже! Предния ден Ламна бе забравила да се помоли. Тя притисна нервно устните си с пръсти: не беше ли денят, белязан с проклятието на Сет? Ламна осъзна, че й е потребна помощ отвсякъде, и се обърна на север, за да почувства дъха на Амон в студения утринен бриз, но така и не успя да се съсредоточи.

Слезе долу и погледна болния мъж. Имаше промяна, но към лошо. Ламна реши, че вече е крайно време. Тя положи върху главата си перука, взе малкия си слънчобран и една тръстикова кошница и излезе на улицата. Търговци се суетяха, заемайки местата си, на ъгъла двама бръснари се сдърпаха заради клиент, слуги обикаляха с кошници край първите сергии. Ламна се спусна по една тясна уличка, мина покрай някаква занемарена градина и спря пред масивна дървена врата. Почука и отвътре й отвори доктор Интеф. Той обърна към Ламна съсухреното си маймуноподобно лице. Не й отне много време, за да разбере, че снощи бе пил до късно: по дрехата му се виждаха тъмночервени петна и бе не обръснат. Той се насили да й се усмихне. Ламна му продаваше прахове под пазарната цена, а понякога изпиваха заедно съдина с вино. Сега тя му описа набързо симптомите на Ипумер. Лекарят се обърна, влезе и почти веднага излезе отново, а тя побърза да се върне у дома с капките опиум и билковата каша, които й даде. Обаче Ипумер отказа да приеме и двата цяра. Така че на Ламна не й оставаше нищо друго, освен да нареди на прислужницата си:

— Отивай да доведеш доктор Интеф!

Не мина много време и докторът, вече малко по-чист, бе въведен в къщата. Той залитна леко в спалнята на писаря, преди да огледа пациента. После нави ръкавите на дрехите си и отвори кошницата, с която бе дошъл. Постави на масата малка статуя на бога Тот, изобразен от резбаря като птицата ибис. После измърмори няколко заклинания и се разпореди Ламна и прислужницата й да му помогнат, за да приготви отвара от маково семе, изпражнение от муха, смола и мед, примесен с пчелен восък. После добави няколко капки масло в отварата и разтри всичко това с чукало в дървено хаванче. Любимата гъска на Ламна влезе поклащайки се в стаята. Лекарят я изхвърли с шут навън.

— Тук не е за животни — измърмори той. — Пречат на силата на лекарството ми.