Читать «Убийците на Сет» онлайн - страница 15

„Ами аз?“ — растеше тревогата в душата на Ламна. Всички знаеха, че тя забърква всякакви средства за разкрасяване, благовония и пудри за дамите в Тива. В малката й работилничка долу имаше течни и прахообразни смеси, които в неправилни дози също можеха да причинят смърт. Нима пръстът на подозрението ще бъде насочен и към нея?

— Върви си, моля те — немощно извика Ипумер и направи жест с ръка. — Ще поспя малко и ще се оправя.

Ламна изпълни желанието му и затвори вратата след себе си. Върна се в просторната си спалня и се отпусна върху дюшека от гъши пух, поставен върху футон от плътно сбити тръстикови стъбла. Много се гордееше с тъмночервената си поставка за глава с изрязани патешки изображения в краищата, а също и с акациевите ракли, в които бяха подредени многобройните й рокли. Но сега изобщо не спря погледа си върху тях. Не беше редно млад мъж като Ипумер внезапно да става жертва на загадъчни остри неразположения. Тя скочи, прекоси стаята и спря при водния часовник под прозореца. На светлината на една от маслените лампи успя да види, че е между втория и третия час след полунощ. Ламна седна на края на леглото и направи опит да потуши обзелата я тревога.

Съседите й я тачеха като сговорчива, порядъчна жена и тя самата много се стараеше да я възприемат точно така. Откакто сприхавият й дебел съпруг отпътува към Далечния хоризонт, Ламна заживя по достоен за уважение начин: обсъждаше градските клюки със съседите, редовно посещаваше храмовете, молеше се и правеше приношения, продаваше благовонията си на пазара и всяка седмица прекосяваше Нил, за да иде до малката семейна гробница в Града на мъртвите. Понякога вземаше храна и напитки и канеше приятели за празничен престой под хладния навес пред гробничката. После влизаха вътре и оглеждаха с възхита саркофага с мумифицираното тяло на съпруга й и красивите статуетки, ковчежета и дрехи, приготвени за пътуването след смъртта към безкрайния запад.

Ламна се представяше за благочестива и набожна. Винаги престояваше с наведена глава и вдигнати ръце пред голямата статуя на Озирис — първия сред боговете, — която се извисяваше над пътя към Некропола. През останалото време се занимаваше с приличния си занаят, като между другото даваше стая под наем на вече порядъчна върволица от млади мъже, за които разказваше на съседите си като за обект на приятелски и почти майчински грижи. Отношението й към Ипумер не се различаваше с нищо от това към предходните наематели. Наистина той бе пристигнал от северния град Аварис и беше дарен с доста приятна външност и рядко сладкодумство. Бързо успя да се сдобие с длъжността писар в Дома на войната и с популярност сред хесетките — момичетата в храма, — но спазваше дължимото благоприличие. И без съмнение обичаше да разкрасява миналото си. Скривайки съмненията си, Ламна неведнъж бе слушала разказите му за славната му служба в полковете на фараона, когато Хатусу бе разгромила митанийците в битката при Делтата на север. Но имаше и нещо, което отличаваше Ипумер от останалите млади мъже. Ламна не биваше да го забравя, защото именно то бе причина за появилите се студени тръпки на опасенията. Тя бе запазила тайната или поне бе направила опит да го стори.