Читать «Дневникът на един убиец» онлайн - страница 16

Ала имаше и още един смразяващ факт, който полицията не възнамеряваше да разгласява: с Марта Лорънс в найлоновия чувал е бил заровен и безименният пръст на жертвата отпреди век и на него все още стоеше пръстен със сапфир.

7.

Нито охранителните мерки, нито полицаят в кабината-съблекалня, оставен там, за да пази района на местопрестъплението, осигуриха обещаното спокойствие на Емили през първата нощ в новия ѝ дом. Хаосът, който предизвикаха хората от фирмата за пренасяне на багаж, последвалото разопаковане на вещите и привеждането на къщата в някакъв ред ангажираха вниманието ѝ през следобеда. Доколкото ѝ бе въз можно, се стараеше да не мисли какво става в задния двор; да не обръща внимание на мълчаливата група любопитни зяпачи на улицата и на пронизителния шум от хеликоптера, който кръжеше в небето.

В седем часа приготви салата, изпече картофи и задуши крехките агнешки котлети, купени, за да отпразнува встъпването във владение на собствеността.

Спусна всички щори, включи огъня в кухненската камина на най-висока степен и все пак продължи да се чувства много уязвима.

За да се разсее, донесе на масата отдавна приготвена за четене книга, но независимо от усилията нищо не намаляваше напрежението ѝ. Няколкото чаши кианти нито я стоплиха, нито я отпуснаха. Обичаше да готви – приятели постоянно хвалеха способностите ѝ да превръща и най-обикновеното ястие в специално блюдо. Тази вечер едва усещаше вкуса на храната. Два пъти прочете първата глава от книгата, но в съзнанието ѝ не остана нищо.

Нямаше сила, способна да заличи факта, че в задния ѝ двор е открит труп на млада жена. Какво иронично съвпадение! Отдавна живялата ѝ леля е изчезнала от това място, а днес тук намериха останките на друга млада жена – и тя изчезнала от Спринг Лейк.

Емили разтреби кухнята, изключи огъня, провери всички врати, включи алармата, нагласи я така, че да писне при най-невинен опит да се отвори прозорец или врата, и въпреки това не се отърси от чувството за фатална връзка между смъртта на родственицата ѝ и смъртта на младото момиче преди четири и половина години.

Пъхна книгата под мишница и се качи на втория етаж. Беше едва девет часът, но единственото ѝ желание бе да вземе душ, да облече топла пижама и да легне – или да почете, или да погледа телевизия, а защо не и двете.

Също като снощи, мина ѝ през ума.

Семейство Киернан изразиха надежда да остане доволна от домашната прислужница Дорийн Съливан, която чистела два пъти седмично. При последния разговор адвокатът я уведоми и за прощалния им дар: бившите собственици ангажирали Дорийн да огледа къщата, да смени спалното бельо и да постави нови кърпи в баните. Това било за добре дошла.

Къщата се намираше на ъгъл, само на една пряка от океана. От южния и източния прозорец на най-голямата спалня се откриваше изглед към безбрежната водна шир. Двадесет минути след като се качи горе, Емили бе взела душ и вече се бе преоблякла. Сега се чувстваше малко по-спокойна. Отметна завивката от леглото.

В следващия миг се поколеба. Залости ли входната врата?