Читать «Дневникът на един убиец» онлайн - страница 14

Стояха в антрето – единствената мебел тук бе старомоден малък диван. Още когато го видя за първи път, Емили поиска да го купи. Така всъщност подхванаха и темата за някои от другите мебели. Терез Киернан, тогавашната собственичка, бе погледнала диванчето с бегла усмивка.

– Страшно го харесвам, но, повярвайте ми, то е само за атмосфера. Толкова е ниско, че човек не е в състояние да се пребори със земното притегляне, за да стане от него.

Емили покани Осбърн и детектив Дъгън във всекидневната. Днес следобед бе решила да размести канапетата, сети се тя, докато двамата я следваха през портала. Искаше да са едно срещу друго до камината. Опита се да преодолее чувството за нереалност, което изведнъж я обхвана.

Дъгън бе извадил бележник.

– Ще ви зададем някои въпроси, госпожице Греъм – обясни Осбърн внимателно. – Откога посещавате Спринг Лейк?

Обяснението, че е пристигнала тук за пръв път преди три месеца и веднага се е впуснала да уговаря покупката на къщата, прозвуча нелепо дори в собствените ѝ уши.

– Никога преди не сте идвали тук и сте купили тази къща имнулсивно, така ли?

В тона на Осбърн определено се долавяше недоумение.

Емили забеляза замисленото изражение в очите на Дъгън. Внимателно подбра думите си.

– Дойдох в Спринг Лейк, защото открай време проявявам любопитство към мястото. Родът ми е построил този дом през 1875 г., но през 1891, след като по-голямата дъщеря – Маделин – изчезнала, са го продали. Прегледах градския архив – исках да разбера къде точно се е намирала къщата. Тогава открих, че е обявена за продан. Разгледах я, веднага я харесах и я купих. Не мога да ви кажа нищо повече.

Не успя да си обясни смаяното изражение на двамата мъже.

– Дори не си дадох сметка, че това е къщата на семейство Шапли – промърмори Осбърн. – Очакваме останките да се окажат на млада жена, изчезнала преди повече от четири години, докато била на гости при баба си в Спринг Лейк.

Леко махна към Дъгън – знак, че сега не е подходящият момент да споменават откритите кости и на друг човек.

Емили усети как кръвта се оттегля от лицето ѝ.

– Млада жена е изчезнала преди повече от четири години и е била заровена тук! – прошепна тя. – Господи, как е възможно?

– Днес е тъжен ден за всички обитатели на квартала. – Осбърн се изправи. – Ще се наложи, опасявам се, да държим мястото под контрол, докато приключим работата си. После може да продължите с изкопа за плувния басейн.

Няма да има такъв, помисли си Емили.

– Вероятно доста хора от медиите ще започнат да се навъртат. Доколкото сме в състояние, ще се постараем да не ви безпокоят – увери я Осбърн. – Не е изключено да се наложи отново да разговаряме с вас.

Докато отиваха към вратата, звънецът иззвъня настойчиво.

Камионът с мебелите от Олбани беше пристигнал.

6.

За обитателите на Спринг Лейк денят започна както обикновено. Повечето от работещите се събраха на гарата, за да стигнат след час и половина до службите си в Ню Йорк. Други паркираха до морската гара в съседство и хванаха кометата, която щеше да ги отведе до кея в подножието на Световния финансов център.