Читать «Часът на чудовището» онлайн - страница 8

— Лилиан Андрюс! — долетя от другия край на училищния двор гласът на съдбата.

Всички замръзнаха. Дори Съли спря с опитите да се изправи. Госпожица Куон, главната възпитателка, връхлетя отгоре им, а на лицето ѝ като белег от рана гореше най-зловещото изражение.

— Те започнаха, госпожице — рече Лили, оправдавайки се неволно.

— Не искам да слушам — отсече госпожица Куон. — Добре ли си, Съливан?

Съли хвърли кос поглед на Лили и по лицето му се изписа гримаса на най-силна болка.

— Не знам, госпожице — измрънка той. — Може би трябва да се прибера у дома.

— Я не ми се глези! — отвърна госпожица Куон. — Лилиан, в кабинета ми.

— Но, госпожице, те…

— Незабавно, Лилиан.

— Те се подиграваха с майката на Конър!

Тези думи накараха всички отново да застинат неподвижно, а изпепеляващото слънце във вътрешностите на Конър пламна още по-страшно, готово да го погълне жив.

(… а в съзнанието му проблесна късче от кошмара, виещият вятър, изгарящият мрак…)

Той го изтика назад, дълбоко назад.

— Вярно ли е това, Конър? — попита госпожица Куон, а лицето ѝ беше сериозно като на погребение.

От кръвта в устата на Конър му се повдигна. Той обърна очи към Хари и приятелчетата му. Съди изглеждаше притеснен, но Хари просто гледаше Конър в отговор, съвършено спокоен, сякаш му беше искрено любопитно как ще отговори Конър на зададения въпрос.

— Не, госпожице, не е вярно — отвърна Конър и преглътна кръвта. — Просто паднах. Те ми помагаха да стана.

На лицето на Лили рязко се изписаха огорчение и изненада. Тя отвори уста, но не издаде и звук.

— Връщайте се в клас — каза госпожица Куон. — Ти не, Лилиан.

Докато госпожица Куон я влачеше подире си, Лили няколко пъти се извръщаше, за да погледне Конър, но Конър ѝ обърна гръб.

Очите му срещнаха Хари, който протегна ръка и му подаде изпуснатата раница.

— Браво, О’Мали — рече Хари.

Конър не отвърна, дръпна грубо раницата и влезе в училището.

Животопис

Истории, мислеше с ужас Конър, докато крачеше към вкъщи.

Училищната каторга беше свършила за днес, беше оцелял още един ден. До края на часовете се беше старал всячески да избягва Хари и другите, макар че те бяха достатъчно благоразумни да не му причинят втори „инцидент“ толкова скоро, при положение, че сутринта се бяха разминали на косъм с наказанието на госпожица Куон. Беше избягвал и Лили, която се беше върнала в час със зачервени и подути очи, а презрението блестеше в погледа ѝ като стоманен шип. Когато удари последният звънец, Конър побягна с всички сили, чувствайки как непоносимото бреме на училището, на Хари и Лили се свлича от плещите му, докато нозете му оставяха улица след улица между него и училищния ад.

Истории, помисли отново.

„Вашите истории“, беше казала госпожа Марл в часа по английски. „Не си мислете, че сте живели твърде кратко, за да имате хубави истории за разказване“.