Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 78

— И? — попита маа Рамотсве. Много й беше любопитно да разбере как действаше конкуренцията.

— Каза, че е ходил — продължи жената. — Но не му вярвам. Каза, че е проследил мъжа ми и че той ходел на църква. Това е просто смешно. Съпругът ми въобще не ходи на църква. Толкова пъти съм се опитвала да го накарам, но него го мързи. И когато се прибра вкъщи миналия уикенд, аз му предложих: „Хайде да отидем на църква“, но той каза, че не иска. Сега, ако е станал толкова набожен, мисля, че нямаше да откаже и в неделя. Но той отказа. Струва ми се, това е достатъчно доказателство.

Маа Рамотсве трябваше да се съгласи.

— Но има и още нещо — продължи жената. — Аз платих голяма сума в аванс и когато казах, че искам да си получа част от парите, а господин Буте… онзи човек просто отказа. Каза, че парите му се полагат. Така че аз дойдох при вас.

Маа Рамотсве се усмихна.

— Ще направя всичко, каквото мога. Ще проверя дали това с църквата е истина и ако не е, а аз съм склонна да се съглася с вас, че не звучи много достоверно, ще открия с какво точно се занимава мъжът ви и ще ви го кажа.

Те обсъдиха още някои подробности, включително името и адреса на съпруга й, а също и адреса на мястото, където работеше.

— Донесох ви и негова снимка — каза тя. — Ще ви помогне да го познаете.

Тя й подаде черно-бяла снимка на един мъж, които се усмихваше срещу обектива. Маа Рамотсве й хвърли един поглед и видя спретнат мъж с подкупваща усмивка, коса, разделена на път по средата и мустаци. Никога не беше виждала преди това лицето му, но такова лице лесно можеше да го забележиш сред тълпата.

— Това ще е много полезно, маа — каза тя. — Когато клиентите не ни дават снимка, работата е доста по-трудна.

Маа Селелипенг се изправи.

— Много съм му ядосана — заяви тя. — Веднъж да хвана жената, която се опитва да открадне съпруга ми, ще се оправя с нея. Ще й дам добър урок.

Маа Рамотсве смръщи вежди.

— Не бива да вършите нищо незаконно — каза тя. — Ако имате намерение да правите нещо такова, аз не мога поема вашия случай.

Маа Селелипенг вдигна ужасена ръце.

— Не, няма такова нещо, маа. Имах намерение просто да говоря с нея. Да я предупредя. Това е. Не мислите ли, че всяка жена има право да го стори?

Маа Рамотсве кимна. Тя нямаше време да се занимава нито с крадли на съпрузи, нито с неверни мъже. Хората имаха право да защитават това, което притежават, но тя беше жена с добро сърце и разбираше човешката слабост. На господин Селелипенг може би щеше да стигне само леко напомняне на задълженията му на съпруг и баща. Като погледна отново снимката, тя се убеди, че не му трябва много. Това не беше лице на силен човек, помисли си тя. Това не беше лице на човек, който ще вземе решение да напусне жена си. Щеше да се върне обратно като момченце, дето са го хванали да краде пъпеши. Беше сигурна в това.

Шестнадесета глава

Маа Рамотсве пука гума. Маа Макутси отива на кино с господин Бърнард Селелипенг