Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 76

Посетителката беше жена над трийсет и пет, около възрастта на самата маа Рамотсве, може би малко по-млада. Беше облечена добре, но не лъскаво, и облеклото й, заедно с паркираната отпред кола говореха достатъчно красноречиво за финансовото й състояние. Тази жена според маа Рамотсве беше добре платена държавна чиновничка или дори имаше собствен бизнес.

— Нямам уговорена среща, маа — каза жената. — Но се надявах, че ще можем да поговорим.

Маа Рамотсве се усмихна.

— С удоволствие разговарям с всекиго, маа. Не е необходимо да си уговаряте среща предварително. С удоволствие разговарям и по всяко време — прибави тя, — в рамките на разумното.

Маа Рамотсве я покани да седне. Тя все още не беше й се представила, макар че влезе много възпитано. Без съмнение щеше да каже и името си, само че по-късно.

— ​Искам да съм откровена с вас, маа — започна жената. — Нямам доверие на частни детективи. Трябва да ви го кажа.

Маа Рамотсве вдигна вежда. Щом нямаше доверие в частните детективи, тогава защо идваше в „Дамска детективска агенция №1“, чието име беше достатъчно красноречиво?

— Съжалявам да го чуя, маа — каза тя. — Може би ще ми кажете защо?

Тонът на жената прозвуча леко извинително.

— Нямах намерение да бъда груба, маа. Става въпрос, че съвсем наскоро имах много неприятен опит с една детективска агенция. Затова се чувствам така.

Маа Рамотсве кимна.

— „Детективска агенция с гарантиран резултат?“ Господин Бутеле…

Тя не успя да довърши.

— Да — каза жената. — Онзи човек. Как той си въобразява, че може да се нарича частен детектив, нямам представа.

Маа Рамотсве беше заинтригувана. Искаше й се и маа Макутси да присъства, защото винаги беше хубаво да чуе и нейното мнение по всеки един случай, който разследваше. Две глави винаги мислят по-добре от една. Но преди да позволи на посетителката си да й обясни каквото и да било, на маа Рамотсве й хрумна и й направи предложение, с което да защити честта на професията. Да, това беше много уместно в дадените обстоятелства.

— Позволете, маа — каза тя и вдигна ръка. — След като сте недоволна от обслужването на мой колега, а трябва да ви призная, че не съм изненадана да го чуя, „Дамска детективска агенция №1“ се наема да довърши разследването, което господин Буте… онзи човек очевидно е провел неправилно. Това е моето предложение.

Жената беше наистина впечатлена.

— Много мило от ваша страна, Маа. Не очаквах да чуя това, но с радост ще приема. Виждам, че тук нещата стоят по друг начин.

— Така е — каза спокойно маа Рамотсве. — Не даваме обещания, които не можем да изпълним. Не работим така.

— Добре — каза жената. — Нека ви разкажа сега за какво става въпрос.

Тя отишла при господин Бутелези, след като видяла рекламата му във вестника. Той бил много любезен с нея, макар че според нея маниерите му били твърде смущаващи.