Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 75

— Ще направя малко социологическо проучване — каза тя на маа Макутси. — Би ли могла да извикаш Чарли, маа? Искам да му дам да прочете това.

Маа Макутси я изгледа озадачено.

— Но защо? Той не се интересува от такива неща. Той се интересува само от момичета.

— За проба — каза маа Рамотсве. — Сега ще видим.

Маа Макутси излезе и след няколко минути се върна с Чарли, който бършеше ръце в престилката си. Господин Дж. Л. Б. Матекони беше въвел тези престилки в борбата си срещу вездесъщото смазочно масло и грес.

— Да, маа — каза чиракът. — Маа Макутси казва, че имате нужда от моя съвет. Аз винаги с удоволствие давам съвети. Ха!

Маа Рамотсве подмина тази забележка.

— Прочети това, моля те — каза тя. — И искам да ми кажеш какво мислиш.

Тя му връчи вестника и посочи статията. Чиракът седна на един стол пред нейното бюро. Докато четеше, мърдаше устни и маа Рамотсве наблюдаваше съсредоточеното му изражение. „Той въобще не чете вестници — мислеше си тя. — В тази глава действително нищо друго няма, освен коли и момичета.“

Когато свърши, чиракът погледна маа Рамотсве.

— Прочетох го, маа — рече той и й върна вестника. По краищата му имаше мазни петна грес и тя внимаваше да не ги пипа.

— Какво мислиш за това, Чарли? — попита тя.

Той вдигна рамене.

— Съжалявам, маа. Съжалявам за вас.

— Съжаляваш ли?

— Да — въздъхна той. — Това ще затрудни вашия бизнес. Сега всички ще отидат при този мъж.

— Значи той ти харесва?

Чарли се усмихна.

— Разбира се. Той е много умен мъж. Ню Йорк. Представяте ли си? И Йоханесбург. Всички тия градове. Той знае как стават нещата и ще се справи с всичко. Съжалявам, защото не искам той да ви вземе бизнеса.

— Ти си много лоялен — каза маа Рамотсве. А после, след като чиракът стана и излезе, тя си рече: „Точно така!“

— Е, маа — каза маа Рамотсве. — Можем да си направим изводите, нали?

Маа Макутси махна с ръка.

— Това момче е глупаво. Всички го знаем. Не можете да обръщате внимание на това, което казва.

— Не е толкава глупав — каза маа Рамотсве. — За да стане чирак тук, е минал някакви изпити. Той е вероятно като повечето младежи. Така че виждаш, много хора ще се впечатлят от този господин Бутелези. Не можем да променим този факт.

Да, много хора, може би, но не всички. Този следобед, докато маа Макутси се ровеше в някакви регистри в услуга на един свой клиент и правеше рутинни справки кой кога се е родил, умрял и оженил, маа Рамотсве бе посетена без предварително уговорена среща от една дама, чието мнение за „Детективска агенция с гарантиран резултат“ беше точно противоположно на изказаното от чирака. Тя пристигна с красива нова кола, която паркира точно пред вратата на агенцията и възпитано изчака маа Рамотсве да я забележи, преди да влезе. Това винаги правеше добро впечатление на маа Рамотсве. Тя не можеше да възприеме днешния маниер да влезеш в една стая, преди да са те поканили или, още по-лошо, както си позволяваха някои — да влязат без всякаква покана в офиса й и да седнат срещу нея на бюрото, докато говорят. Ако някой влезеше по този начин, тя изобщо не разговаряше с него, а просто седеше с поглед забит в бюрото си, докато неодобрението й не предизвикаше извинение.