Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 13
Алегзандър Маккол Смит
Обаче не постоянно — каза по-младият. — Има и други неща.
— Не е вярно — тросна се по-големият. — Ако не мислиш за мацки, значи си на умиране. Това е всички го знаят.
— Хич не ме интересува — каза маа Макутси. — Освен това чух, че един от вас се бил променил. — Тя замълча и погледна по-младия, за да получи потвърждение. Но той просто сведе очи.
— И тъй — продължи тя, — ще ви кажа каква идея имам. Мисля, че е добра идея и бих искала да чуя и вашето мнение.
— Казвай — каза по-големият. — Слушаме те.
Маа Макутси понижи глас, като че ли в сервиза имаше подслушвателни устройства. Чираците се наведоха напред, за да я чуват по-добре.
— Хрумна ми, че можем да отворим школа по кормуване — възвести тя. — Трябва да направя някои проучвания, но не смятам, че има достатъчно такива школи. Можем да отворим нова школа и да даваме уроци на хората след работно време, срещу такса например четирийсет пули. Двайсет пули ще са за учителя и двайсет за господин Дж. Л. Б. Матекони — за сервиза и затова че ще карат колата му. Школата ще има голям успех.
Няколко секунди чираците я зяпаха и нищо не казваха. После по-големият рече:
— Не желая да имам нищо общо с това. След работа искам да се видя с приятелите си. Нямам време да давам уроци по кормуване.
Маа Макутси погледна приятеля му.
— А ти?
Младият чирак й се усмихна.
— Ти си много умна жена, маа. Мисля, че идеята е добра.
— Ето на! — каза маа Макутси и се обърна към по-големия. — Твоят приятел гледа по-положително на нещата. Ти за нищо не ставаш. Виж какво е станало с мозъка ти от мислене за мацки.
По-младият се ухили.
— Чу ли? Маа Макутси е права. Трябва да я слушаш. — Той погледна маа Макутси. — А как ще кръстиш тази школа по кормуване, маа?
— Не съм мислила за това — каза тя. — Ще помисля. Името, което даваш на своята фирма, е много важно. Ето защо „Дамска детективска агенция №1“ има успех. Името казва всичко, което трябва да знаеш за един бизнес.
По-младият я погледна с надежда.
— Имам добра идея за името — каза той. — Можем да наречем школата „Станете шофьори с Божията помощ“.
Настъпи мълчание. Другият чирак хвърли един поглед на приятеля си и се извърна.
— Не съм сигурна — каза маа Макутси. — Ще помисля, но не съм сигурна.
— Това е много добро име — настоя по-младият. — То ще привлече по-внимателните шофьори и ще подсказва, че нямаме катастрофи. И Господ ще бди над нас.
— Дано — каза маа Макутси. — Ще говоря с господин Дж. Л. Б. Матекони и ще видя той какво ще каже. Благодаря за предложението.
Трета глава
Да убиеш папуняк
Маа Рамотсве привърши с покупките и се прибра. Преди да вземе у дома си двете сирачета, пазаруването беше лесна работа и не й се налагаше да го прави повече от веднъж седмично. Сега провизиите свършваха за нула време и трябваше отново да се пазарува. Само преди два дни беше купила брашно — и то голям пакет, — но от него вече нямаше и помен, а Пусо изяде до троха кейка, опечен от сестра му Мотолели. Това беше добре, разбира се, момчетата трябва да имат апетит и е съвсем нормално да ядат големи количества тестени и сладки неща. А с възрастта би трябвало да предпочитат все повече месото, което е много важно за мъжкия организъм. Но всичко това струваше доста пари и ако не беше щедрата помощ на господин Дж. Л. Б. Матекони, помощ, която на практика покриваше всички разходи по изхранването на децата, маа Рамотсве щеше да изпита сериозни затруднения.