Читать «Школа по машинопис за мъже „Калахари“» онлайн - страница 11

— ​Тези момчета се справят много добре. Много по-добре отпреди — отбеляза господин Дж Л. Б. Матекони, скоро след като се завърна на работа. — Още са си малко мързеливички, което явно им е по рождение, и все така не спират да говорят за момичета, което, като се замисли човек, сигурно също им е по рождение, но смятам, че сега работят много по-прилежно и по… по…

— ​По-чисто? — предположи маа Рамотсве.

— ​Да — потвърди господин Дж. Л. Б. Матекони. — Това е. Те бяха толкова небрежни и разхвърляни, но вече не е така. Освен това сега са много по-внимателни с колите. Май са научили това-онова, докато ме е нямало.

Но бяха настъпили и други промени — промени, за които господин Дж. Л. Б. Матекони още нямаше и представа. Всъщност маа Рамотсве първа бе усетила, че е станало нещо, и най-напред попита маа Макутси тя какво мисли, преди да поговори за това с господин Дж. Л. Б. Матекони. Маа Макутси беше много изненадана. Тя си призна, че не е имала време, иначе със сигурност е щяла да забележи. Сега, след като бе подпитала Чарли, по-големия чирак, тя можа да потвърди подозренията на маа Рамотсве.

— Права сте каза й тя. По-малкият е чул за Господ. А нали помните, тъкмо него не можеше човек да го отлепи от момичетата, все ги закачаше? А сега е почнал да ходи в някаква църква. Господ му казал да направи така. Чарли е шашнат. Разочарован е, че на приятеля му вече не му се говори за момичета. Това хич не му харесва на Чарли.

Когато научи за това, господин Дж. Л. Б. Матекони само въздъхна. Чираците бяха за него същинска загадка и той мечтаеше за деня, в който щяха да излязат от неговата опека, ако изобщо дойдеше някога такъв ден. Животът му бе станал далеч по-сложен и това май не му харесваше. Някога всичко бе било толкова просто. Беше сам в сервиза и отговаряше само за себе си. А сега ги имаше маа Макутси, двамата чираци и маа Рамотсве, без да се броят двете сирачета, за чието отглеждане той пое отговорност. Това беше много необмислена стъпка от негова страна, макар да не съжаляваше. Децата бяха толкова щастливи в къщата на маа Рамотсве на „Зебра драйв“, че би било кощунство да ги лиши от това. И все пак едно е да отговаряш само за себе си и съвсем друго — да отговаряш за шестима души; такава промяна би натежала на всеки мъж, независимо колко широки са плещите му.

Докато господин Дж. Л. Б. Матекони мислеше за своите отговорности, другите също мислеха за своята отговорност към него. Маа Макутси например беше приела ролята си в сервиза изключително сериозно. Тя внесе промени в системата на счетоводството и увеличи приходите. Извърши пълна инвентаризация на резервните части и пълен опис на наличностите. Въведе ред в документацията за горивата, която дотогава също беше в пълен хаос. Всичко това беше почти подвиг, но тя все още се притесняваше. „Дамска детективска агенция №1“ нямаше големи печалби, независимо че изкарваше някакви пари. Сервизът вървеше по-добре, но там пък заплатите на двамата чираци бяха перото, което източваше печалбата. Ако искаха нещата да процъфтяват, особено сега, когато лихвеният процент се покачваше, те просто трябваше да открият още някакъв бизнес или да разширят предмета си на дейност, възможност, която тя намираше за интригуваща. Да управляваш сервиз не беше просто нещо. Тогава защо да не поеме отговорност и за още нещо? За миг, като си помисли за подобна възможност, главата й се замая, фабрики, ферми, магазини — всичко беше възможно, стига да се захване човек. Но с какво да се започне? Бракът между „Дамска детективска агенция №1“ и „Тлоквенг роуд спийди моторс“ беше естествен резултат от годежа на двамата собственици. Да открие човек нещо съвършено ново щеше да е доста по-сложно.