Читать «Чистачът» онлайн - страница 170

— Ти извърташ всичко — въздъхна Куин. — Не е имало план. Никой не е искал да те убива. Питър дори не искаше да участваш.

— Никога не го забравих. Няма начин да забравиш подобна измама. Разбира се, трябваше да се крия няколко години. След това си запробивах път отново, бавно планирах и чаках съвършената възможност. И когато времето дойде, бях готов.

— Биотероризъм? Затова ли си чакал?

— Майната му. Можеше да е и кражбата на камион тоалетна хартия, ако зависеше от мен. Просто ми беше нужно някои неща да се подредят.

— Офисът. Аз. — Куин направи пауза. — Орландо.

— Да, точно тая кучка беше проблемът. Прекарах първите си две години след Сан Франциско сам. Никакви контакти с някой от занаята. Имам предвид точно това. Никакви. Трябваше да направя така, че всички да повярват, че съм убит. Когато се появих отново, нея я нямаше. Едва не изпратих още начаса хора да я търсят, но се отказах. Имах по-големи планове. Не можех да рискувам по случайност да разбере. Така че трябваше да чакам и да използвам… по-малко открити методи. Можеш да разбереш това, нали?

Още една от максимите на Дъри: никога не се показвай, освен ако няма друга възможност.

— Отне ми доста време, но най-накрая успях да я намеря чак в Хо Ши Мин — похвали се Дъри.

— Чрез Тъкър ли?

Чу се смях.

— Не, всъщност чрез Пайпър — отговори Дъри самодоволно. — Не знаеше, че работи за мен. Сигурен съм, че ако знаеше, нямаше да е толкова услужлив. Изпратих Лио с него, за да ми бъде очи и уши. Но дори и тогава не можаха да я намерят. Не и без да вдигнат много шум. Със сигурност можеха да я подплашат да излезе на открито, но тогава щеше да разбере и пак да изчезне. Аз винаги знам по-добър начин.

Куин беше зяпнал своя ментор. Предполагаше какво се готви да каже, но не искаше да го чува.

— Макар и да се държеше настрана — продължи Дъри, — не се съмнявах, че ще знаеш къде да я намериш. Зная как мислиш. Помниш го, нали? Не би могъл да действаш, без да знаеш къде е. Нямах никакви съмнения, че ако те притисна малко, ще хукнеш право при нея. — Отново настъпи мълчание. — А що се отнася до теб, Джони, знаех точно къде си. Винаги съм те следил.

Куин усещаше как у него се надига ярост, но я потисна.

— Значи си наел Гибсън и ми отправи една по-специална молба.

Дъри се усмихна одобрително.

— Неговата работа беше да те подтикне да напуснеш Лос Анджелис. Когато пристигна във Виетнам, дойде редът на Лио. Всичко, което трябваше да направи, бе да те следи. Горкият Пайпър още не знае, че сме я намерили.

Асансьорът иззвъня, нещастен, че вратата му е толкова дълго отворена. Гарет хълцаше дълбоко, все едно се задушаваше.

— Време е за взимане на решение — каза Дъри. — Ще оправиш ли това? Или Гарет ще остане при мен?

Внезапно Куин усети, че вляво от асансьора има някой. Без да покаже по никакъв начин, че е почувствал нещо, той постави ръка на стената до отворената врата на асансьора, сякаш има нужда от допълнителна опора.

— Ще пуснеш Гарет още сега и ще сляза долу с теб — каза Куин. Нещо метално се докосна до ръката му.