Читать «Чистачът» онлайн - страница 17

— Мога ли първо да хвърля един поглед? За да се уверя, че има смисъл да ви карам да го копирате?

— Разбира се.

Тя му подаде папката. Вътре имаше само два листа. Първият беше стандартен договор за наем. Според информацията, която беше предоставил Тагарт, той живееше в Кампобело, Невада. Куин никога не бе чувал за Кампобело, но пък Невада беше голям щат. Без съмнение обаче адресът беше фалшив. В графата „лице за връзка в извънредни случаи“ беше записано: „Дж. Тагарт, сестра“ и същият телефонен номер, който му беше дал Джонсън.

— Значи вие сте дали на полицията телефонния номер на сестрата на господин Тагарт.

— Да. Господин Тагарт отначало не искаше да ми каже номер за свръзка. Трябваше да обещая, че ще й се обадя само в случай на истинска нужда.

Куин кимна разбиращо и отново погледна листа. Там имаше и друга информация, но беше неизползваема. Куин погледна другия лист. Беше ксерокопие на шофьорска книжка от Невада. Роберт Уилям Тагарт. Срокът изтичаше на 22 ноември следващата година. Снимката беше зърниста, но лицето се различаваше. Мъж към или над петдесетте, късо подстригана коса, тясно обветрено лице.

— Това ли е господин Тагарт? — попита Куин.

— Да, той е.

— Мога ли да получа копие и от този лист?

— Нямате ли негова снимка?

Куин поклати глава.

— На никой не му хрумна да ми даде. — Казваше истината.

Ан вдигна рамене.

— Вземете този лист. Ако го копирам още веднъж, снимката ще стане на черно петно.

— Благодаря — каза той, сгъна листа, като внимаваше да не е през снимката, и го прибра.

Успяха да стигнат до Денвър точно навреме, за да хванат полета в 19:00 за Лос Анджелис. Нейт се натика в отделението за добитък отзад, а Куин разпускаше с чаша шабли на мястото си в първа класа. След около час извади компютъра си и написа доклада.

Беше само една страничка. Куин обичаше краткостта.

— Претоварване с факти — му казваше Дъри, неговият ментор. — Никой не може да те обвини за това. Зарежи пълнежа и мненията. Никой не иска тия глупости. А ако ги иска, значи не си заслужава да работиш за него.

Добър съвет, но беше минало доста време, преди да го усвои. Когато започна да работи по почистването и прибирането, знаеше, че задачата му е просто да предаде каквото е намерил и да се разкара.

Любопитството не се прощаваше. Но беше потискащо. Винаги имаше десетки въпроси без отговор.

— За какво ти е притрябвало да знаеш повече? — веднъж го попита Дъри, когато продължи да разпитва, след като една задача беше почти изпълнена.

— Просто работата изглежда недовършена — отговори Куин. — Поне веднъж искам да знам за какво става въпрос.

— За какво става въпрос? — повтори Дъри. — Чудесно. На това мога да отговоря. Виждаш ли този тип тук?

Стояха на непавиран път откъм южната страна на Тихуана, Мексико. Беше доста след полунощ. На земята само на няколко крачки от тях лежеше тялото на мъж към тридесетте.

— Виждам го — потвърди Куин.

— Този тип е бегач. Нали разбираш, вестоносец. Но съвсем лесно би могъл да бъде и чистач.

— Искаш да кажеш като нас?

— Като мен. Ти си само чирак. Ще си късметлия, ако изкараш тази година, както си я подкарал.