Читать «Чистачът» онлайн - страница 15

— Няколко. Ако питате мен, мога да почакам за следващата. Не е красива гледка.

И без да попита дали посетителите му са готови, отвори камерата. Тялото, по-точно онова, което бе останало от него, лежеше непокрито на дългата носилка. Овъглена маса плът. Куин дори не трепна при вида му, но Нейт се обърна, защото му се догади.

— Призля ли ви? — попита лекарят.

— Добре съм — отговори Нейт, без да го поглежда.

— Може би е по-добре да излезете за минутка — подкани го Хорнър.

Нейт поклати глава и застана до доктора, докато Куин оглеждаше тялото.

Тагарт лежеше по гръб, краката и ръцете му бяха свити като на приклекнал боксьор — предизвикана от сгърчващата се плът и обичайна за повечето жертви на пожари поза. На някои места плътта бе изгоряла напълно. Другаде кожата беше хлътнала, понеже мускулите и органите се бяха опекли и свили.

— Асфиксия? — попита Куин.

Докторът се поколеба, после каза:

— Всъщност не.

Куин го погледна.

— Не?

— Дробовете му според мен са много малко увредени от дима. Изпратих тъкан в денвърската лаборатория, за да съм сигурен.

Куин си взе бележка наум. Това беше проба, която трябваше да се изгуби.

— Ако не е умрял от дима, тогава от какво?

Съдебният лекар вдигна рамене.

— Моето предположение е, че щом е разбрал за пожара, се е паникьосал, спънал се е, паднал е и си е ударил главата в нещо. Може би в таблата на леглото или нощното шкафче.

— По черепа му има ли увреждания? — попита Нейт.

Куин стрелна чирака си с поглед, но не каза нищо.

— Малко — отговори лекарят. — Може да са се получили и след срутването на къщата. Но това е съмнително.

— Защо? — попита Куин.

— Имал е доста голяма загуба на кръв от раната — обясни Хорнър. — След като дробовете му са чисти, почти съм сигурен, че когато къщата е рухнала, господин Тагарт вече е бил мъртъв.

— Не намирате ли това за странно?

— Не съвсем — отговори лекарят. — Искам да кажа, като се имат предвид обстоятелствата. Вероятно е бил ужасен. Къщата е горяла. Повечето хора правят грешки в такава ситуация. — Хвърли кратък поглед на Куин. — Ако всъщност питате дали някой може да го е убил, предполагам, че е възможно, но е твърде невероятно. Откровено казано, агент Бенет, подобни неща не се случват тук, в Алисън. Вие прекарвате твърде много време в големите градове.

— Съжалявам — започна Нейт веднага щом потеглиха. — Просто не можах да се сдържа. Искам да кажа, очевидно е убит.

Куин спря до бордюра и се обърна към него.

— Защо?

— Раната. Умрял е от нея. Някой го е ударил по главата.

— Значи раната ни казва убедително, че е убит?

— Да, със сигурност — отговори Нейт. Вече обаче не изглеждаше толкова убеден.

— Не може ли да се е случило по начина, описан от доктор Хорнър? Тагарт да е изпаднал в паника и да си е ударил главата?

— Разбира се, че е възможно, но изглежда невероятно.

Куин го гледа известно време, после включи на скорост.

— Какво има? — попита Нейт.

Куин не отговори. Тагарт наистина беше убит и доказателството беше пред очите им в моргата. Но не ударът по главата бе накарал Куин да стигне до това заключение.

Разбра какво се е случило в мига, когато видя тялото. Като се вземаха предвид свиванията, предизвикани в ръцете и краката от горещината на пламъците, огънят бе оставил Тагарт в позата, в която е бил, преди пламъците да го погълнат. Ако беше умрял поради вдишване на дим, тялото щеше да е свито на кълбо в очевидна поза на самозащита. Дори да беше умрял от нараняване в главата, беше невероятно да падне и да се свие толкова спретнато.