Читать «Чистачът» онлайн - страница 16

Някой го бе нагласил по този начин. И този някой искаше Офисът да разбере, че това е убийство.

Пресякоха града и спряха на паркинга до Лейк авеню. Куин въздъхна с облекчение, когато видя на вратата табелката „Отворено“.

Погледна Нейт и му нареди:

— Стой тука.

Нямаше възражения. Куин дръпна ципа на якето и слезе.

Сградата беше стара едноетажна къща, превърната в офис. На стената до входната врата висеше табелка: „Гус Вали недвижими имоти и ваканционни къщи под наем“. Верандата беше покрита. Куин отвори вратата и влезе.

Предното помещение, навремето вероятно удобна дневна, бе препълнено с три бюра, библиотечни рафтове и черни метални шкафове за документи. Радиото тихичко свиреше стар шлагер на Нийл Даймънд. На задната стена в тухлена камина гореше огън.

Беше заето само бюрото най-близо до камината. Зад него седеше четиридесет и няколко годишна жена. Побеляващата й руса коса се спускаше до раменете. Носеше елегантен син костюм. Усмихна се широко и стана.

— Добър ден. Не очаквах още някой да дойде днес.

Куин се ухили разбиращо.

— Да, времето направо е откачило. Не се притеснявайте, няма да ви бавя.

— Казаха, че до утре щяло да натрупа половин метър. — Тя му подаде ръка. — Ан Хендерсън.

— Мис Хендерсън, аз съм Франк Бенет.

Тя го покани да седне, седна срещу него и го попита:

— Какво мога да направя за вас, господин Бенет?

Той измъкна удостоверението си и й го показа.

— ФБР? — Тя го погледна объркано. — Какво е станало?

Куин се усмихна.

— Просто се надявам, че ще ми помогнете.

— Разбира се. Стига да мога.

— Проучвам пожара във вила Фарнам.

Лицето й се натъжи.

— Трагедия. — В погледа й проблесна въпрос. — Нали казаха, че е нещастен случай?

— Така изглежда.

— Тогава защо ФБР се интересува от случилото се?

— Честно казано, моята намеса е неофициална. Господин Тагарт е роднина на човек от Бюрото. Тук съм просто да проверя нещата по негова молба.

Тя видимо се отпусна и въздъхна.

— Господин Тагарт беше много мил човек.

— Добре ли го познавахте?

— Всъщност не. Просто говорихме два пъти. Веднъж, когато се обади, за да подготвя договора за наем, и после, когато дойде да го подпише и да вземе ключа.

— Точно затова се отбих. Моят колега моли за копие от договора.

— За какво му е притрябвало?

— Просто се опитваме да сме стриктни.

— Да не би да иска да ни съди?

Куин се засмя сърдечно.

— Нищо подобно. Просто роднините искат да уредят нещата и да си изяснят всички подробности. Знаете как е. Мога да ви гарантирам, че няма да има съдебно дело.

Облекчението й беше явно.

— Е, значи няма проблем.

Стана, отиде до един от металните шкафове, отвори го и измъкна тъничка папка.

— Само минутка. Ксероксът е отзад.