Читать «Стратегията „Банкрофт“» онлайн - страница 2

Нюх, който, ако всичко бе наред, можеше да го заведе До плячката му, американския агент изменник Ричард Лъгнър. След като се подлъга по десетки фалшиви следи, Белкнап сега бе сигурен, че е надушил вярната диря.

Но дали някой не бе надушил него? Дали преследвачът не бе преследван?

Да се обърне изведнъж, би било, подозрително. Затова той спря и се прозя, обърна се, сякаш търсеше гигантските статуи, но готов да огледа всеки в полезрението си. Не видя никого. Седнал Маркс от бронз и изправен Енгелс: внушителни, гледащи застрашително над зеленясали метални бради и мустаци. Два реда липи. Площ със зле поддържана трева. Отсреща тежката продълговата стъклена кутия с бакърен цвят на Палас дер републик. Сграда, приличаща на ковчег, сякаш построена, за да послужи като гробница на човешкия дух. Но площадът изглеждаше пуст.

Нямаше нищо успокоително обаче — и все пак сигурен пи бе, че е чул нещо? Знаеше, че напрежението играе номера мозъка, за да му се привиждат таласъми и призраци. Трябваше да потисне безпокойството: агент, който се самонавива, може да направи грешна преценка, да пропусне реалните заплахи, ангажирайки съзнанието си с въображаеми.

Импулсивно Белкнап тръгна към злокобния бледо осветен Палас дер републик, флагманската сграда на режима. В нея се помещаваше не само парламентът на ГДР, но имаше концертни зали, ресторанти и множество чиновнически кабинети, където се обработваха безчет бюрократични формуляри. Това бе последното място, където някой би се осмелил да го последва, последното място, където чужденец би се осмелил да се покаже — и първото място, за което Белкнап си помисли, за да се увери, че е сам, както се надяваше. Беше решение по внушение или грешка на новак? Скоро щеше да разбере кое от двете. Наложи си да придаде на физиономията си изражение на отегчение, докато минаваше покрай пазачите с гранитни лица на входа, които погледнаха безразличие измачкания му паспорт, а после през въртящата се преграда, през дългото входно антре, смърдящо на дезинфектант, под таблото с нескончаемия списък на кабинетите и стаите, закачено като разписание на полетите в летище. Не спираш, не се оглеждаш; държиш се така, сякаш знаеш какво правиш, и никой няма да се усъмни. За какъв можеше да мине Белкнап? За дребен чиновник, който се завръща от късен обяд? Гражданин, който се нуждае от документи за новата си кола? Зави зад ъгъла, после зад друг ъгъл и стигна до входовете на сградата откъм Александерплац.

Докато се отдалечаваше от Палас, разучаваше отраженията върху стъклените стени на сградата. Висок тип с обувки на работник и канчета за храна в ръка. Едрогърдеста фрау с подпухнали като от махмурлук очи. Двама чиновници в сиви костюми с еднакви изражения на лицата. Никой, когото да познава; никой, който да предизвиква и най-малко усещане за тревога.