Читать «Стратегията „Банкрофт“» онлайн - страница 13

Не беше по начина, по който го бе планирал. Не беше по начина, по който всички го бяха планирали. Тръгна безшумно по коридора, чиято повърхност, слава Богу, бе облицована със солидни плочки: никакви скърцащи дъски. При ремонта бяха махнати загнилите дървени подове… а колко ли такива ремонти е имало след построяването на сградата през осемнайсети век? Вилата, издигната над акведукт от епохата на Траян, имаше славно минало. През 1848 г., във величавите дни на националното възраждане Гарибалди я бе използвал за свой щаб; мазето било разширено, за да служи като резервен оръжеен склад. Сега вилата отново имаше военно предназначение, само че далеч по-нечестиво по характер. Тя принадлежеше на Халил Ансари, йеменски търговец на оръжие. И то не кой да е оръжеен търговец. Аналитиците от „Консулски операции“ бяха установили тайно, каквито бяха и неговите действия, че той е много важен доставчик не само за Южна Азия, но също за Африка. Беше неуловим, умееше да прикрива пътуванията, местонахождението и самоличността си. Досега.

Моментът не можеше да бъде по-добър за Белкнап — или по-лош. През двете десетилетия, които бе работил като агент на терен, той беше започнал да изпитва страхопочитание към късмета, който идва почти винаги твърде късно. Случи му се в началото на неговата кариера в Източен Берлин. Случи се и преди седем години в Богота. Случваше се отново в Рим. Хубавите неща стават от третия път, настояваше неговият добър приятел Джаред Райнхарт.

Известно им бе, че Ансари е на път да сключи голяма оръжейна сделка, която предвиждаше серия от едновременни покупко-продажби между няколко страни. Ако се съдеше по наличната информация, ставаше дума за огромна и изключително сложна сделка — нещо, което вероятно само Халил Ансари бе в състояние да организира и осъществи. Според сведения от информатори окончателното уреждане на сделката щеше да стане тази вечер чрез междуконтинентална конферентна връзка. Макар че използването на чисти линии и модерно кодиране изключваше възможността от прилагане на СИГИНТ (разузнаване чрез прехващане и анализ на сигнали), откритието на Белкнап бе променило всичко това. Ако той успееше да постави подслушвателно устройство на точното място, отдел „Консулски операции“ щеше да събере безценна информация за това, как функционираше мрежата на Ансари. С малко късмет престъпната мрежа можеше да бъде разобличена, а един търговец на смъртта, мултимилионер — изправен пред правосъдието.

Това бе добрата новина. Лошата новина бе, че Белкнап успя да засече Ансари едва преди няколко часа. Нямаше време за координирана операция, нито за подкрепление или одобрение на плана от главната квартира. Нямаше никакъв друг избор, освен да действа сам. Не можеше да пропусне възможността.

Картата за идентификация с неговата снимка, закачена за памучната му риза, бе на името на Сам Нортън, един от архитектите на обекта, ангажирани с поредния ремонт, служител в британската архитектурна компания, отговаряща за проекта. Тя му осигури достъп до къщата, но не можеше да обясни какво прави на третия етаж. Още по-малко можеше да обясни присъствието му в личния кабинет на Ансари. Ако го откриеха тук, работата му бе спукана. Същото щеше да стане, ако откриеха охранителя, когото свали със стреличка с приспивателно и затвори в един от килерите. Операцията му щеше да приключи с фатален край. Той също.