Читать «Стратегията „Банкрофт“» онлайн - страница 14

Белкнап си даваше сметка за тези факти, без много да му мисли и с безразличие, сякаш ставаше дума за правилата за движение по пътищата. Оглеждайки кабинета на оръжейния търговец, той изпита нещо като оперативно вцепенение; видя себе си от перспективата на наблюдател без тяло някъде високо горе. Керамичният елемент на микрофона трябваше да се скрие някъде, но къде? Ваза с орхидея на бюрото. Вазата щеше да послужи като естествен увеличител на звука. Тя щеше да бъде проверена също от екипа, който следеше за подслушвателни устройства, но чак на сутринта. Детектор, регистриращ ударите по компютърна клавиатура — Белкнап разполагаше с най-новия модел — щеше да записва електронните съобщения, печатани върху компютъра на Ансари. В слушалката му се чу слабо писукане, радиосигнал от миниатюрния детектор на движение, който Белкнап беше оставил в коридора отвън.

Някой щеше да влезе всеки момент в стаята. Лошо. Много лошо. Каква ирония само. Беше прекарал по-голямата част от годината, опитвайки се да открие местонахождението на Халил Ансари. Сега имаше опасност Халил Ансари да открие него.

По дяволите! Не очакваше Ансари да се върне толкова скоро. Белкнап огледа безпомощно стаята с марокански плочки. Нямаше къде другаде да се скрие, освен в малката стаичка в ъгъла близо до бюрото. Не беше никак добре. Белкнап веднага се вмъкна вътре, наведе се и легна на пода. В стаичката беше неприятно топло, пълно с бръмчаща компютърна апаратура. Броеше секундите. Миниатюрният детектор на движение, който беше оставил в коридора отвън, можеше да се задейства от хлебарка или мишка. Дали пък тревогата не беше фалшива?

Не беше. Някой влизаше в стаята. Белкнап надникна през тесен процеп и забеляза фигурата. Халил Ансари: мъж, у когото всичко клонеше към закръгленост. Тяло, състоящо се от овали, каквито се рисуват на упражнение по класическо рисуване. Дори късо подстриганата му брада беше заоблена. Устните, ушите, брадичката, бузите му бяха пълни, меки, кръгли, пухкави. Беше облечен в бял копринен кафтан, който падаше свободно около кръглото му тяло на дипли, докато вървеше към бюрото си. Само погледът на йеменеца беше остър, очите му, изучаващи стаята като въртяща се сабя на самурай. Дали беше усетил Белкнап? Той разчиташе на тъмнината в стаичката за прикритие. Беше разчитал на много неща. Ако преценката му бе погрешна, с него е свършено.

Йеменецът се настани с огромната си тежест на кожения стол до бюрото, изпука кокалчетата на пръстите си и започна да пише нещо на еднакви интервали — без съмнение пасуърд. Белкнап продължаваше да лежи свит неудобно в стаичката и коленете му започнаха да се схващат. В средата на четирийсетте си години, той беше загубил гъвкавостта на младостта си. Но не можеше да си позволи никакво движение; звукът на пукаща става веднага би издал присъствието му. Само да бе дошъл няколко минути по-рано, а Ансари няколко минути по-късно, щеше да е поставил детектора на съответното място, за да прехваща по електронен път импулсите, излъчвани от клавиатурата. Но основният му приоритет бе да остане жив, да издържи на неудобството. Имаше време за посмъртни награди.