Читать «Стратегията „Банкрофт“» онлайн - страница 12

Двайсет минути по-късно двамата работници — видът им не будеше съмнение — наближиха сградата на посолството, мраморна постройка в стил Шинкел, посивяла от мръсния въздух. Дъждът се изля като из ведро на огромни капки. Познат мирис на глина се носеше от настилката. Белкнап завидя на Райнхарт за каската му. Трима полицаи от ГДР наблюдаваха посолството от своя пост на другата страна на улицата, нагласяйки дъждобраните си и внимавайки да не се намокрят цигарите им.

Двамата американци наближиха посолството и Райнхарт измъкна от гащеризона си малка синя карта с името му и я показа на американските охранители, които стояха до страничен вход. Леко кимване и двамата се намериха от вътрешната страна на оградата. Белкнап усети още няколко едри капки дъжд, който падаше тежко и изпълваше паважа с черни локви. Масивната метална врата щракна и се затвори.

Само мигове преди това смъртта изглеждаше сигурна. Сега бяха в безопасност.

— Аз така и не отговорих на първия въпрос, който ми зададе — каза той на своя спътник.

— Дали си приятел, или враг?

Белкнап кимна.

— Е, мисля, че ще се съгласим, че сме приятели — каза той във внезапен изблик на благодарност и топлота. — Защото нямам нищо против да имам приятели като теб.

Високият агент го погледна едновременно приятелски и изучаващо.

— Мисля, че един е достатъчен — отвърна той, усмихвайки се.

По-късно — години по-късно — Белкнап щеше да има повод да си спомни как една кратка среща може да промени човешкия живот. Един миг може да се превърне във вододел, който да раздели живота на преди и след това. Но не бе възможно по друг начин освен в ретроспектива човек да разпознае този миг. По това време Белкнап бе изпълнен с банални мисли от сорта: Той ми спаси живота — сякаш този акт просто бе възстановил нормалния ход на нещата, сякаш всичко се бе върнало на мястото си. Той не знаеше — и нямаше как да знае, — че животът му се бе променил необратимо. Променена бе неговата траектория по начин, едновременно недоловим и драматичен.

Когато двамата мъже се озоваха под маслиненозелената тента на сградата, водата изтичаше от двете й страни на струи. Пороят бе започвал.

Първа част

Първа глава

Рим

Традиционно се смята, че Рим е бил построен на седем хълма. Осмият, Яникулум, е най-високият. В древността той е бил посветен на култа към Янус — бога на смъртта и раждането; бил е с две лица. Тод Белкнап щеше да се нуждае и от двете. На третия етаж на вилата на улица „Анджело Масина“, сграда с внушителни размери и фасада с гипсова мазилка в цвят охра и бели пиластри, оперативният агент си погледна часовника за пети път в продължение на десет минути.

Това е, което ще направиш — самоуспокои се той.