Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 2

— Изуолите май не са чак такива алтруисти, каквито искаш да ги изкараш — отбеляза цинично Джеймисън. — В края на краищата ти спаси своя собствен живот, когато скочи върху този антигравитационен сал. Не можеш да управляваш спасителна ракета, така че щеше вече да си катастрофирал с кораба, а аз се съмнявам, че дори някой изуол би могъл…

Той ахна от учудване, защото изуолът внезапно подскочи — изправило се на задните си крака синьо чудовище със застрашителни зъби и остри нокти, които протегна към някаква гигантска птица. Със свити крила птицата се спускаше право към сала. Джеймисън ужасен зърна пронизващите й очи и сърповидните й нокти, готови да атакуват изуола.

От сблъсъка им салът заподскача като тресчица в бурно море. Джеймисън се люлееше със замайваща скорост. Тежкото биене на огромните крила отекваше в ушите му като гръмотевици. Задъхан, той вдигна бластера. Белият пламък достигна едното крило и прогори в него тъмно петно. Крилото клюмна; в същия миг птицата бе изхвърлена от сала от яростната атака на изуола и запада все по-надолу и по-надолу, докато накрая се изгуби в тъмния фон на земната повърхност.

Някакво стържене над главата на Джеймисън го накара да вдигне поглед. Изуолът се олюляваше на самия ръб на сала и махаше безпомощно във въздуха с четирите си горни крайника. Останалите два се бореха ожесточено с металните греди на сала и… спечелиха. Огромното тяло се отдръпна назад, докато отново не остана да се вижда само масивната глава. Джеймисън отпусна бластера и се усмихна мрачно.

— Вижаш, че дори една птица почти ни довърши — каза той. — А пък аз можех да ти прогоря шкембето. Не го направих поради простия факт, че се нуждая от теб, а и ти от мен. Положението е следното: доколкото мога да изчисля, корабът вече трябва да се е разбил недалеч от Димън Стрейтс, проток с широчина около двадесет мили, който отделя този голям остров от сушата. Ние се измъкнахме от кораба в последния момент. Сега обаче единственият ни шанс за спасение е да го намерим. В него има храна, а и той ще ни осигури подслон срещу най-ненаситния див животински свят в познатата галактика. Може би ще ми се удаде да поправя субпространственото радио или дори някоя от спасителните ракети. Но за да се доберем дотам, ще е необходим целият запас от сила и на двама ни. Първо ни предстои да изминем петдесет мили, че и повече, през враждебната джунгла между това място и Димън Стрейтс. После ще трябва да построим управляем сал, достатъчно голям, за да ни защити от морските чудовища, които биха могли да погълнат дори и теб. Ще ни бъдат необходими цялата ти чудовищна сила и способност за борба плюс телепатичната ти мощ и цялото мое умение плюс атомното оръжие, за да преодолеем трудностите. Какво ще кажеш?

Никакъв отговор. Джеймисън плъзна бластера в кобура. Нямаше никаква полза да убие единственото същество, което би могло да му помогне да се спаси. Можеше само да се надява, че изуолът също ще внимава да не го нарани.