Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 6

Горещината все пак беше поносима. Небето обаче блестеше с белотата си през листака и дразнеше очите му, и той ги затвори. И сигурно беше заспал, защото когато ги отвори отново, му трябваше известно време, за да открие местоположението на слънцето. То се бе преместило доста. Бяха минали поне два часа, а може би и три. Джеймисън се размърда и се протегна. Чувстваше се ободрен. Внезапно се сепна и замръзна, поразен от едно потресаващо откритие.

Мост от паднали дървета, по-дебел и по-масивен от всичко на малкото островче, се простираше прав и як през тинята към джунглата отсреща. Мозъкът на Джеймисън прещрака. В края на краищата не можеше да има никакво съмнение кой бе извършил този колосален подвиг. И все пак, макар да бе отгатнал правилно, той почувства смътна първична паника, когато синьото гущероподобно туловище на изуола се извиси над храстите и три очи от матова стомана се втренчиха в него.

„Не се страхувай, Тревор Джеймисън. При повторно обмисляне в твоята гледна точка, изглежда, би могло да се открие известно основание. Засега ще ти помагам и…“

Смехът на Джеймисън прекъсна мисълта на изуола.

— Искаш да кажеш, че си се натъкнал на нещо, с което не можеш да се справиш. И щом ще ми се правиш на алтруист, ще почакам да открия какво се е случило. — Той нарами раницата и тръгна към моста. — Междувременно, предстои ни дълъг път.

2.

Гигантската змия изпълзя тежко от джунглата на три метра от моста и малко вляво от изуола, който вече бе стъпил на твърда земя. Щом видя полюшването на високата трева с пурпурни ръбове, Джеймисън замръзна насред моста. Появи се широка грозна глава, следвана от първите пет-шест метра жълтеникаво лъщящо тяло, дебело като дънер. За миг огромната глава се обърна и малките свински очички се взряха свирепо право в неговите.

Невероятно лош късмет! Това смъртоносно създание да го намери в такова безпомощно положение. Парализата му под действието на тези горящи очи беше мъчителна — всеки негов мускул се бе вдървил. Но пък му помогна. Ужасната глава се изви настрана, фиксира омагьосващ поглед върху изуола и отново застина. Джеймисън пое дъх. Страхът му се примеси с гняв и той насочи към изуола една унищожително критична мисъл:

„Нали уж можеш да предугаждаш приближаването на опасни зверове като четеш мислите им?“

Не получи никакъв отговор. Грамадната змия плавно плъзна плоската си, увенчана с рог глава напред. Изуолът заотстъпва бавно; приемаше неохотно простия факт, че не може да се мери по сила с това огромно същество.

Вече по-спокоен, Джеймисън насочи към изуола друга мисъл:

„Може би ще ти е интересно да научиш, че като научен експерт на Междузвездната военна комисия, наскоро изпратих рапорт за Еристан II. Според нашата изследователска експедиция стойността на тази планета като военна база е твърде съмнителна поради две главни причини: обитаването й от едно от най-проклетите хранещи се с плът растения и това красиво бебче. Екземплярите и от двата вида наброяват милиони. Всяка змия отглежда стотици в продължение на целия си живот. Броят им зависи само от наличието на храна, каквато потенциално е всеки друг вид на планетата, така че те не могат да бъдат ликвидирани. Змиите достигат дължина до петдесет метра и тегло осем тона и за разлика от повечето други убийци на планетата, ловуват през деня.“