Читать «Войната срещу рулите» онлайн - страница 11

„Да, само след няколко минути.“ — достигна до него твърдата като кремък мисъл на изуола. Отговорът го стресна — значи това същество напълно игнорираше всичко, казано от него.

„Почти стигнахме.“

Времето за спор беше свършило. Осъзнаването дойде толкова внезапно, че Джеймисън реагира почти подсъзнателно и именно поради това обстоятелство успя да измъкне бластера си, без да предизвика подозрение, да притисне здраво дулото към гърба на изуола и да натисне спусъка. Появи се ярък бял пламък… и не удари нищо!

Чак след няколко секунди успя да схване тревожния факт, че лети във въздуха, изхвърлен от едно-единствено извъртане на това огромно гъвкаво тяло.

Падна в някакъв храст. Бодлите раздърпаха дрехите му, раздраха ръцете му и се опитаха да избият оръжието му. Но той го стискаше с непримирима решителност.

Претърколи се и вдигна бластера. Пръстът му беше на спусъка. На метър от смъртоносното дуло изуолът се изправи с противно ръмжене, скочи настрана и изчезна в сплетения листак.

Замаян и треперещ, Джеймисън седна. Поражение ли беше това? Или начало на победа?

3.

Около него се издигаха странните дебелостволи дървета на чуждоземната джунгла. Странни, защото изобщо не бяха истински дървета, а шарени жълто-кафяви гъби, прорасли на десет метра над обгръщащата ги маса бодливи пълзящи растения, зелени лишеи и червеникава трева. Изуолът вилнееше с неудържима сила някъде из гъстия пущинак, но за човек, който се движи пеша — особено такъв, който не смее да изразходва намаляващата енергия на оръжието си — гъсталакът бе почти безнадеждна пречка за всякакво напредване. Тясната крайбрежна ивица, по която бяха пътували, не беше далеч, но се отклоняваше рязко назад в неправилна посока, а изуолът се бе отправил отново към вътрешността на сушата.