Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 53

Разпалени от чувствата си, и двамата бяха забравили за мен. Хвърлих уплашен поглед към мама. Очите й бяха започнали да се пълнят със сълзи. Знаех, че тя е победена и че татко щеше да направи това, което си беше решил.

Въпреки това за първи път в моя живот симпатиите ми бяха на негова страна. В сегашния момент и през целия последвал го период аз никога, дори и за секунда не се усъмних в татко. Вярата ми в неговата проницателност, реална преценка и увереност в собствените му способностите се базираше на резултатите от всички онези мигове, в които го бях виждал да се измъква от трудни ситуации без да му трепва окото, и за мен тази вяра винаги си оставаше абсолютна и непоклатима. Дори и по време на няколкото негови провала той някак си бе успявал да се отърси от чувството за поражение, запазвайки състоянието на весела и безгрижна незаинтересованост. Неговите две фрази: „Дай на мен“ и „Знам какво правя“, произнесени спокойно и уверено, се бяха превърнали за мен в мерило за триумфиращи постижения.

Но отсега нататък мама престана да пее, докато вършеше домакинската си работа. Аз не съумявах да разбера постоянното й състояние на стрес. В своето безпокойство тя дори се бе решила да се довери на госпожица Гревил и да потърси утеха и облекчение в откликналото на страданията й съседско съчувствие. Все пак дните минаваха и всичко вървеше според плана. Татко определено нямаше вид на болен. Цветът на лицето му — винаги червендалест — си бе останал същият, без промени, очите му гледаха с ясен поглед и нямаше констатирана загуба на апетит. Както беше обещал, тъй като за него не бе присъщо да възприеме позицията на инвалид, той полагаше грижи за себе си, избягвайки лошото време и гледайки с леко сърце нещата през дългите почивни дни на седмицата. Макар все още да кашляше понякога, храчейки тайно в едно малко бурканче, което за целта носеше със себе си, всички знаехме, че съвсем скоро, до няколко седмици, татко, както бе предложено от госпожица Гревил и този път единодушно прието, за да се излекува по-бързо, ще замине за Швейцария. Междувременно той продължаваше упорито да прилага своите собствени билкови процедури, периодически караше мама да масажира гърдите му със зехтин, а една вечер се върна от града със странно приспособление, което компетентно ни беше представено като медицински инхалатор. То се състоеше от метална кутия със спиртна лампа отдолу и гумена тръбичка, завършваща с мундщук в горния си край. В кутията се слагаше вода и специална смес от билки, дадени в комплект с апарата. Лампата се запалваше и когато от тръбичката започваше със съскане да излиза лековитата пара, татко започваше доверчиво да я вдишва. Всичко това, както и останалите неща, изпълнявани с оптимистична увереност, че помагат за възстановяването, спокойно биха могли да се приемат за комични, ако в светлината на последвалите ги събития не се оказа, че са така трагични.