Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 27

Настана тишина. Погледът на мадам Банела, подскачайки от единия на другия, се задържа върху мен и аз забелязах в очите й едно съдбоносно разпознаване. Накрая тя си сложи пенснето, висящо от врата й на дълга златна верижка и разучи визитката.

— Хейгмановата кралска холандска мая. — Погледът й отново потърси моя. — Нещо подобно на веществото на живота.

— Точно така, мадам — съгласи се татко със скромността и увереността на човек, който се е представил добре.

Застанал небрежно, почти игриво, той въобще не усещаше загадъчното, при това доста постоянно капане на вода, която вече бе образувала една солидна локва точно между краката му. Сърцето ми подскочи. Дали тя я бе видяла? И какво, за бога, би си помислила за нея?

— Значи вашият партньор се интересува от орхидеи — заговори тя, размишлявайки на глас. — А аз мислех, че хуландците утглеждат саму лълета.

— Несъмнено, лалета, мадам. Цели полета само с лалета. Но също и орхидеи.

Деликатното загатване на усмивка, появило се около устните на лейди Мийкъл, ме окрили с надежда. Уви, тя се оказа измамна.

— Хайде елате, тугава — заяви решително тя. — Аз ще ви покажъ моята колекция, а виъ ще можете да разкажете на вашия прикъзен Минхеер всичку зъ нея.

— Но, госпожо, аз само се надявах да уговоря среща — запротестира татко. — Не бихме си и помислили да ви притесняваме точно в неделя.

— Колкоту по-хубав е денят, скъпи господине, толкува по-добри са впечатленията. Моля ви. Аз настуявъм. Изгарям от любупитству как вие дваматъ шъ реагирате на моите орхидеи.

За първи път, останал силно изненадан, татко я погледна замислено, без да може да каже нито дума. Но вече нямаше измъкване. Тръгнахме след нашия водач нагоре по алеята, покрай терасата, опасваща внушителната къща, чак до зимната градина — огромен по размери викториански градеж от стъкло и боядисани в бяло и изваяни в сложни фигури железни конструкции, който стоеше долепен до далечното крило на къщата. Влязохме в този кристален палат през две стъклени врати, внимателно затворени зад нас, и посрещнати от спарения влажен въздух се пренесохме моментално в тропиците. Безкрайни стволове на палми се извисяваха чак до високия покрив, където се преплитаха с гигантски папрати, прострели величествените си листа някъде горе над главата ми; бананови дървета с безбройни, подобни на пръсти гроздове от миниатюрни плодове; странни увивни, пълзящи растения; остри като копия юкови дървета; грамадни листа на лилии с размерите на поднос за чай, плаващи в един басейн; многообразие от тучна зеленина, на която дори не можех да си представя имената; и между всичкото това, нашарени в най-кокетни разцветки, блестяха като брилянтни тропически птици орхидеите.