Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 20

— О, много се радвам, че са го направили — заявих разпалено аз, след като бях изслушал историята му, без да смея да си поема дъх.

Тери избухна в смях:

— Поне тебе са те направили без проблеми, Малчо.

За момент той поседна, изучавайки ме внимателно, сякаш се опитваше да разгадае какво се таи в душата ми, в която сега имаше само пустош. Може би това, което току-що ми разказа, не ме изненада много, защото дълбоко в себе си трябва да съм имал някакви смътни опасения за положението на родителите ми. Въпреки това изведнъж почувствах как ме обхваща една необикновена депресия, подсилена още повече от веселото безгрижие, с което Тери се отнасяше към един проблем, засягащ ме толкова сериозно.

— Е, сега вече знаеш — наруши тишината той. — Само недей да разправяш, че аз съм ти го казал.

— Няма, Тери — отговорих вдървено. Бях много по-малко щастлив, отколкото очаквах да бъда и за да се ободря, казах: — Значи в действителност аз имам двама чичовци?

— Откъм нашия род имаш трима. Това е баща ми, твоят чичо Бърнард от Лохбридж и Негово Преподобие чичо ти Саймън от Порт Кригън. Да не споменаваме за чичо ти Лио от Уинтън, макар че вече никой не знае нищо за него. — Той се изправи на крака и ме изтегли нагоре. — Време е да се връщаме. Трябва да купя един кибрит, затова ще се отбия до магазина. Хайде да се състезаваме дотам.

Той се затича с големи отскокливи крачки, демонстрирайки ми своя стил. Макар и да не бях в настроение за тичане, в момента изпитвах странна войнственост към неподражаемия си братовчед. Затичах се колкото имах сили, с такъв хъс, че Тери, поглеждайки през рамо, се принуди да понапълни дробове в усилието си да ускори ход. Може би ябълковият пай и твърдо сварените яйца му пречеха да се изяви или пък просто историята, която ни бе разказал за своята проява по време на спортния празник в „Рокклиф“ бе малко поразкрасена благодарение на местния му талант „да разтяга локуми“. Когато стигнахме до магазина на Грант, той все още не се беше откъснал от мен и аз бях точно зад лакътя му. След като успяхме да си поемем дъх, погледът му за първи път се спря на мен с чувство на уважение.