Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 19

— Разкажи ми за нея, Тери — вметнах аз нетърпеливо.

Той се замисли, изпълнен с колебание дали да се съгласи, след което махна с ръка отрицателно във въздуха.

— Прекалено малък си, за да ти пълня главата с такива глупости. Само излишно да се безпокоиш.

— Но аз искам да знам, Тери. Има толкова много неща, които не разбирам и особено защо никога не се виждаме с нашите роднини?

Той погледна косо към мен. Нима наистина не можеше да почувства моето силно, незадоволено любопитство за неизвестните членове на нашия род?

— Значи никой не идва да ви вижда и от роднините на майка ти?

— Не, Тери. Или поне само един от братята на мама. Онзи от университета, най-младият, дето се казва Стивън. И то само веднъж, преди много време.

Настана тишина.

— Е, добре, приятел — рече накрая Терънс с архиерейски глас. — Има едни особени отношения, бих казал. И след като тази история все ще ти бъде разказана някой ден, не виждам никаква причина да не те осветя малко по въпроса.

Той се излегна назад, дърпайки от цигарата си, докато аз чаках напрегнато. Изведнъж започна:

— Преди всичко — каза той патетично, почти обвинително, — ако не беше железопътната компания „Каледония“, ти нямаше да седиш тук днес. Всъщност тебе въобще нямаше да те има.

Това неочаквано изявление ме разтърси из основи и аз се опулих уплашено срещу него.

— Слушай сега — продължи той. — Всяка вечер, когато чичо Кон се връщаше от работата си в Уинтън, трябваше да сменя влаковете в Левънфорд и да хваща теснолинейката от Кели за Лохбридж, където живееше по онова време. Но дотогава той дори не бе зървал майка ти.

Тази непредвидена информация изглеждаше толкова невероятна, че притеснението ми се задълбочи още повече. Съзнаващ с удоволствие, че е обект на моето напрегнато внимание, Тери продължи с неангажиращо равнодушие:

— Обикновено Кон стоял в чакалнята с вестник „Уинтън Хералд“ в ръка, защото влакът от Кели винаги закъснявал. Но една от тези вечери той забелязал нещо, или по-точно казано някого, много по-интересен за наблюдение.

— Мама! — ахнах аз.

— Още не, човече. Не ме напъвай. В онзи момент тя е била просто Грейс Уолъс — едно сладко момиче на седемнайсет — рече братовчед ми и се начумери укоряващо. — Та това момиче идвало редовно, винаги носейки със себе си музикална кутия, за да посреща брат си — ученик, прибиращ се от академията „Дринтън“ с влака от Кели. — Тук братовчедът направи пауза. — Да ме прощаваш, но Конър, който сега ти е баща, винаги е имал набито око за хубавите момичета. Макар в дадения случай нещата да се развили по-различно. Въпреки че му се искало да я заговори, той се притеснявал да не я засегне с нещо. Но една вечер се настроил вътрешно и го направил. И в този момент, човече — Тери възкликна бомбастично, — докато се гледали един друг в очи, и белята станала.

— Каква беля, Тери? — прошепнах едва чуто аз.

— Нейните родители били презвитерианци до мозъка на костите си, били страшно строги, а за баща си тя била скъпа като зеницата на окото му. И като похлупак на всичко това, старият имал шотландско родословие, водещо началото си чак от истинския Уилям Уолъс, ако въобще някога си чувал за него. И така, тя била едно прекрасно момиче, с добри отзиви за нея в града, чевръста помощница на майка си вкъщи, пеела като ангел в църковния хор и никога не правела нещо не както трябва. — Тери поклати печално глава. — Когато родителите й открили, че дъщеря им ходи сериозно с един ирландски келеш, и при това римокатолик, кръвен брат на един кръчмар и, господ да ни е на помощ, на всичкото отгоре проповедник, те вдигнали олелия чак до небесата. Заредили се молитви и сълзи. Седмици поред не секвали заплахите и увещанията, докато не били използвани всички възможни човешки средства, за да ги разделят. Но това, човече, било невъзможно. Накрая, без да кажат нито дума на някого и въпреки че Кон не е имал в джоба си и едно петаче за цяр, те просто решили и отишли в гражданското. Майка ти знаела, че техните няма да й проговорят никога вече, както и Кон бил сигурен, че ще стане черната овца в семейството си, затова че не се е венчал в църква, но въпреки всичко те се взели.