Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 191

— И ти ли, Нора?

Тя не ми отговори и аз добавих притеснено:

— Още ли ти е лошо?

— Не съм чак във върховна форма, Лори. Но правя всичко възможно да не мисля за това. — Тя облиза устните си и направи усилие да се усмихне. — Напоследък и двамата ни забъркаха в едни каши, но ако се държим един за друг, ще съумеем да се измъкнем без проблеми.

Тъй като Нора определено не искаше да бърза, нито пък аз поради същата причина, ние тръгнахме бавно напред и след известно време стигнахме до града. Бях останал с впечатлението, че целият Берик е отишъл на спортния празник, но и тук улиците бяха пълни с хора, много от които, изглежда, бяха дошли от съседните провинции. На едно широко пространство близо до централния площад имаше нещо като панаир с въртележка и разни други развлечения.

— Страшно е оживено — отбеляза Нора. — Трябва да има някакъв празник.

Оглеждайки се наоколо за някое място, където да можем да хапнем, тя се спря пред малък ресторант с табло на прозореца, върху което пишеше: „Сьомга от Туийд, варена или на скара, 2 пенса парчето“.

— Би си хапнал малко риба, нали?

— С удоволствие — отвърнах. — Особено ако е на скара.

Не бях вкусвал сьомга от времето на охолните обеди у госпожица Гревил, които сега ми изглеждаха толкова далечни.

Влязохме вътре. Беше най-обикновена гостилница с разнасящи се от кухнята миризми и така претъпкана с хора, че едва успяхме да си намерим място.

Нора поръча сьомга за мен и чаша чай за себе си.

— Хапни нещо, Нора — примолих й се. — Хайде, моля те.

Тя само поклати глава.

Докато чакахме да ни сервират, аз казах:

— Все още не мога да разбера защо Терънс каза, че били имали неприятности.

— Лорънс, скъпи. Сега няма да обсъждаме това. Просто цялата работа беше един мръсен и дребен номер, за да се спечелят малко мръсни пари. Те са знаели през цялото време, че ти нямаш шанс да победиш. Но недей да виниш прекалено остро Терънс — той е мекушав и егоистичен, но иначе не е лош човек. За него това е било просто някакво развлечение. Донахю е този, който е виновен за всичко. Всичко това е измислено от него. — Гласът й стана твърд. — Надявам се тълпата да го е пребила. Само че не е. Ще се измъкне безнаказано, както винаги.

Тя извади носната си кърпичка и попи избилата по челото й пот. Дишаше тежко и учестено.

Най-сетне моята сьомга пристигна. Сервирана с чиния необелени картофи и донесена от един мъж по къс ръкав, парчето очевидно беше от доста голяма риба, каквито по принцип се въдеха в реката Туийд. Изведнъж установих, че съм премалял от глад и за един кратък, но активен момент проблемите ми останаха забравени. Едва след като практически бях приключил с яденето, забелязах, че Нора бе избутала чая си настрани недокоснат.

— Тук е толкова горещо — опита се да се извини тя. — Ще отида да се измия.

Изгледах я загрижено. Държеше се толкова несвойствено, дори и когато ходеше, че аз реших да тръгваме за влака колкото се може по-скоро. Докато я нямаше, поисках сметката от мъжа. Беше четири пенса. Платих с банкнотата, която Терънс ми бе дал, като добавих и три пенита бакшиш от рестото.