Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 17

— По начина, по който се откъснах при последната си атака, те изглеждаха, сякаш стоят на място.

Всъщност очевидно й бе доскучало, защото след малко мама предложи на Терънс да ме отведе на кратка разходка, докато чакаме завръщането на баща ми. Както си вървяхме нагоре по пътя за селото, аз мушнах ръката си в неговата и казах възторжено:

— О, братовчеде Тери, как бих искал да съм в „Рокклиф“ заедно с теб!

Терънс впери поглед в мен, след което извади една клечка за зъби направена от паче перо, и започна разсеяно да работи върху зъбите си.

— Не казвай на майка си, защото се вдетинява, но едното от тези яйца беше малко развалено.

Той леко се оригна, за да наблегне върху смисъла на думите си.

— О, съжалявам, Тери. Ти чу ли какво казах за „Рокклиф“?

Терънс поклати лениво глава, но с израз на такава безнадеждност, че аз изстинах.

— Мой бедни Малчо. Ти никога не би могъл да издържиш на натоварването. „Рокклиф“ ще те простре на място. Мили боже, какъв е онзи субект ей там?

Аз се обърнах назад. Беше Маги, изпълняваща поредната си робска поръчка с голям вързоп пране, подскачащ върху ръката й. Каквато си беше несресана, раздърпана и типично по свой начин чудата, тя ми замаха като обезумяла, щом ме позна. Кожата ми настръхна. Да поздравя Маги пред очите на Терънс? Не, това бе немислимо. Почувствал се гузен за първи път по повод на едната от двете велики прояви на предателство през моето детство, аз извърнах поглед.

— Един господ знае кой е това — измънках, леко подражавайки на маниерите на братовчед ми, след което продължих да вървя, оставяйки Маги вкаменена, със замръзнала във въздуха ръка.

Стигайки до началото на пътя, Терънс спря пред бакалията. На витрината върху стъклена лавица бе изложена една от специалните десертни ябълкови пити на Грант. Зад лавицата вътре в магазина, приведена над една книга с лакти върху тезгяха и с гръб към нас, стоеше Поли Грант. Нейната поза, съвсем непринудено запознаваща ни с изключително овалната гледка на онази част от тялото, използвана за сядане, изглежда, че развесели братовчеда Терънс. Той се подпря на прозореца, заемайки атлетична стойка, докато погледът му продължи да шари между ябълковия сладкиш и нищо неподозиращата Поли.

— Тази пита никак не изглежда зле — изкоментира братовчедът.

— О, да, Тери. Просто е страхотна.

— И добре заоблена?

— Те винаги са заоблени, Тери.

За моя изненада Терънс се разсмя, а Поли, обезпокоена в своето четене, се изправи рязко и се обърна към нас. Срещайки погледа на братовчед ми, тя цялата поруменя и затвори книгата с тупване.