Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 185

Скоро стигнахме до самото място — една просторна тревна поляна, стигаща чак до скалите в далечината, с прилежно оградено с въжета и маркирано с вар трасе, разкрасена с цветни флагчета, разпънати шатри и най-разнообразни павилиончета, които придаваха на мястото атмосферата на селски панаир. От едната й страна имаше малко игрище за голф, а от другата се виждаше открито море. Разположението ми допадна много, а свежият бриз, подухващ откъм морето, накара кръвта ми да се раздвижи. Знаех, че ще се представя добре.

Госпожица Гилхули и Нора се отправиха към шатрата, за да пийнат по нещо освежително, докато аз слязох от автомобила и започнах да помагам в развързването на багажа от решетката на багажника. Терънс не го беше паркирал на определеното, оградено за целта пространство, а точно зад редицата, където букмейкърите слагаха подиумите си.

Донахю бе започнал да сглобява стойките на таблото си в нещо като платформа, съставена от отделни секции, когато Терънс попита:

— Март, не искаш ли първо един сандвич?

— По-късно — отвърна Донахю. — Ти върви… вземи го и него.

Като основен участник в голямото събитие на деня, това уклончиво и леко пренебрежително обръщение към мен ми се видя доста неприемливо. Отдалечавайки се с Терънс, казах:

— Трябва да внимавам какво ще ям. Също така не трябва да е много.

— Това, което можеш да получиш тук, няма как да ти навреди.

Смисълът на неговите думи ми стана напълно ясен, когато се присъединихме към Нора и госпожица Гилхули покрай дългия, претъпкан бар. Госпожица Гилхули бе в отвратително настроение.

— Това прехвърля границата на всичко. Каква презряна сган. На всичкото отгоре, изглежда, че няма нищо друго, освен пирожки с месо.

— Просто се примири с действителността — каза предразполагащо Терънс. — Довечера ще имаш раци и шампанско.

— Довечера е след много време. А виж и Нора, толкова й е лошо, че едва стои. Трябва да пие един коняк. Винаги съм казвала, че няма нищо по-добро от коняка за стомашни болки.

— Искаш ли бренди, Нора?

Тя поклати глава. Наистина изглеждаше зле и неизразимо отчаяна.

— Ако ще пия нещо, по-добре да е джин.

— Добре. — Той посочи към една маса в ъгъла на шатрата. — Отидете двете да седнете ей там.

Тери се оправяше невероятно добре в този вид работи и за нула време успя да вземе две чинии със смесена храна и няколко питиета. Отнесохме ги заедно до масата. Нора изпи джина, но не яде нищо. Госпожица Гилхули преглътна с усилие половин сандвич и с наранена изисканост остави другата половина в чинията. Аз глътнах две пирожки с месо и бях санкциониран от Терънс, който привърши с остатъка от сандвичите, като дори разсеяно изконсумира и останалата от госпожица Гилхули половинка. Тогава измъкна един кръгъл състезателен етикет и ми го подаде.

— С това ще можеш да влезеш в съблекалнята. Нещата ти са в колата. Хайде, не губи време. — Той се изправи. — Да тръгваме, Джоси, скъпа. Да излезем навън да подишаме малко свеж въздух.