Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 182

Въпреки че братовчед ми бе настоявал да тръгнем в по-ранен час, предполагах, че ще се наложи да чакам, но когато доближих хотела, видях, че червената кола вече бе дошла пред входа и в нея седяха Терънс зад волана и госпожица Гилхули до него.

Тръгнах забързано към тях и той ми махна отдалеко за поздрав.

— Радвам се да те видя, човече. Как се чувстваш?

— Благодаря, добре, Тери.

— Скачай отзад тогава. Другите идват след минута. Нора току-що отиде за кафе.

Както се качвах на задната седалка, госпожица Гилхули се извърна назад и оголи златните си зъби в приветлива усмивка. Беше облечена с ярко карирано палто и плоска като чиния шапка на главата, завързана с любимия й розов тюлен шал. Вероятно тази жена беше най-добрата клиентка на госпожица Донахю и несъмнено разходите й в „Ърл“ бяха разточителни, но въпреки това никога не бях срещал друг човек като нея, който да успява да изглежда така крещящо ослепително и да може да се облича така безвкусно — ефект, който тя подсилваше и с най-разнообразни вулгарни превземки. Тази жена непрекъснато се суетеше за нещо, контеше се, оправяше косата си, пудреше носа си, ровеше из чантата си, потупваше се на най-неочаквани места, проверяваше маникюра си, опъваше врат, жестикулирайки с изтънчени движения на китката или привличайки без нужда вниманието на Терънс с разнежена, женствена чаровност. Госпожица Гилхули не беше нито красива, нито млада и нейните претенции към тези качества, заедно с навика й да започва всяка втора забележка с думите „Аз винаги съм казвала…“, ме дразнеха до невероятност, въпреки че сега въпросната личност ме поздрави с благосклонна снизходителност.

— Добро утро, млади човече. Надявам се днес да ми донесеш доста парички.

— Да не би да имате нужда от пари, госпожице Гилхули?

Терънс се изсмя невъздържано.

— Направо те разби, Джоси. Всички знаем какво стои зад името Гилхули. Но какво става с Нора?

— Сигурно се е втурнала с все сили натам — отбеляза госпожица Гилхули. — Винаги съм казвала, че човек не трябва никога да се втурва по този начин. А изглеждаше така зле, милата. Бяла като вестник.

Миг по-късно Нора се появи през летящите врати на хотела, следвана от Донахю. Нетърпеливо подканени от Терънс, който слезе от колата и взе манивелата от кожения й калъф, те се присъединиха към мен на задната седалка.

— Вземи рогозката, Нора. Ето я там… на дръжката. Може да е хладно. Загърни се добре. Винаги съм казвала, че това е задължително, преди да се тръгне — предложи съвета си госпожица Гилхули, докато Терънс запали двигателя с няколко завъртания, след което се качи на мястото си зад кормилото и подкара автомобила.

Седнала по средата между Донахю и мен, Нора разстла рогозката върху коленете ни. Докато правеше това, тя ми се усмихна, без да говори. Колата набираше скорост.