Читать «Песен за петаче» онлайн - страница 152

Братовчед ми ме погледна доволно.

— О, да. Оставих ги зад себе си, все едно че въобще не се движеха. Аз бях шампионът там, човече, почти непрекъснато. Жалко, че не успя да отидеш в „Рокклиф“.

Съгласих се мълчаливо, добавяйки едва чуто:

— Все още съм готов на всичко, за да отида там.

— Е, кой знае? — отвърна окуражаващо той. — Още не е твърде късно. Има разни начини и способи. Както съм казвал и преди, аз имам добри връзки. Гилхули е голям човек. Истински католик и ирландец до мозъка на костите си. Не се предавай толкова лесно. Ами да, говорейки за това, сега се сетих, че касиер на колежа сега е един човек на име Фелън… или Фийни, който ми беше добър приятел. Тази длъжност я заема той. Бих могъл да му пиша. Сигурен съм, че ще направи всичко за мен. Или пък направо на ректора на колежа — все още ме помнят там. Можеш да ми вярваш.

Сърдечното отношение на Терънс силно ме развълнува. Очите ми светеха с радостни отблясъци, докато притеснено му изказвах благодарностите си.

— Засега не казвай нищо за това. — Той издърпа стола си и се изправи на крака. — Сега трябва да се върна обратно на рецепцията. Очакваме следобед важни гости. Но ти дръж връзка с мен. Искам да ти засека времето на една миля. Ако е добро, може да ти помогне по някакъв начин. Не забравяй това.

— Няма, Тери. Ще изляза през служебната врата.

— Така ще е по-добре и за теб — одобри идеята братовчед ми. — Между другото не знаеш ли, че Нора е в града?

— Не, Тери.

— Ами тя е тук. И се оправя много добре.

— С какво се занимава?

— Тя е младши помощник на госпожица Донахю — закупчицата в „Ърл“. Донахю са добри приятели с нашите. Старият Донахю и баща ми бяха много близки едно време, чака че всичко бе предварително уговорено — Нора да отиде да се учи при нея. Знаеш какво е закупчик, нали?

Знаех, макар и не съвсем точно. И тъй като „Ърл“ беше водещата институция за женска мода в Уинтън, предполагах също, че положението на госпожица Донахю там би трябвало да е много солидно.

— Нора непрекъснато пита за теб — продължи Терънс. — Защо не й се обадиш? Тя живее с госпожицата. Ще ти дам адреса. Намира се в Парк Кресънт.

Братовчед ми извади един позлатен молив от джоба на жилетката си и започна да пише.

Не можех да намеря думи да му се отблагодаря. След като ме изпрати до задната врата, аз излязох навън, радвайки се на щастливата случайност, която ме бе свързала отново с моите роднини. Толкова дълго време живеех без подходяща човешка компания, че перспективата да общувам отново с Терънс и Нора ме изпълни с вълнение. Нещо повече от това: повдигна се въпросът за „Рокклиф“. Какво ли можеше да направи Тери или приятелите му за мен? Името на Гилхули, добавено към онази великолепна кола, без да говорим за скандално елегантната дъщеря, за която Терънс бе сгоден и вероятно скоро щеше да се ожени, предполагаше възможности, които — макар и твърде неопределени за мен — ми изглеждаха почти неограничени.

Двадесет и пета глава

Няколко дни очаквах изпълнен с надежда, че Нора ще се свърже с мен. Изпитвах неохота да поемам инициативата, а Терънс сигурно й бе разказал за нашата среща. Но от нея не пристигна никаква вест и следващата събота, след като се освободих от задълженията си, аз се отправих с небрежна крачка към Парк Кресънт. Спомням си ясно, че следобедът бе мек, спокоен и слънчев, изпълнен с предстоящи обещания за идващата пролет.