Читать «Кралицата на Юга» онлайн - страница 3

Артуро Перес-Реверте

— Защо сте тук? — попита тя.

— Липсва ми един епизод от живота ви. Най-важният.

— Един епизод, казвате.

— Да.

Беше взела пакет „Фарос“ от масата и приближаваше пламъка на евтина пластмасова запалка към една цигара. Преди това бе възпряла с жест мъжа, седнал в другия край на стаята, който се надигаше услужливо с лявата ръка в джоба на сакото си. Беше на средна възраст, едър, възпълен, с много черна коса и буйни мексикански мустаци.

— Най-важният?

Остави цигарите и запалката на масата, в съвършена симетрия, но не ми предложи да запуша. Беше ми все едно, защото не пуша. На масата имаше още два пакета, пепелник и пистолет.

— Наистина трябва да е така — додаде тя, — щом днес се осмелявате да дойдете тук.

Погледнах пистолета. „Зиг-Зауер“. Швейцарски. Шестнадесет деветмилиметрови патрона в пълнител, в шахматен ред. И три недокоснати пълнителя. Златистите върхове на куршумите бяха едри като жълъди.

— Да — отговорих кротко аз. — Става дума за един епизод отпреди дванадесет години. Синалоа.

Отново ме изгледа безмълвно. Знаеше за мен, в нейния свят това можеше да се постигне с пари. Освен това преди три седмици й бях изпратил копие от незавършения текст. Това беше стръвта. Писмото, с което й се представях, с молба да попълня всички празноти.

— Защо да ви отговарям?

— Защото вложих много труд във вас.

Гледаше ме през цигарения дим, с присвити очи, като индианските маски от „Темпло Майор“. После стана, отиде до барчето, върна се с бутилка „Ерадура Репосадо“ и две малки, тесни чашки, от тези, които мексиканците наричат „кабалитос“. Беше облечена в удобен панталон от тъмен лен, черна блуза и със сандали. Направи ми впечатление, че не носи бижута — нито гердан, нито часовник, само седем тънки сребърни гривни на дясната ръка. Преди две години — изрезките от вестниците бяха в стаята ми в хотел „Сан Маркос“ — списание „Ола“ я беше наредило сред двадесетте най-елегантни жени на Испания. В същото време вестник „Ел Мундо“ информираше за последното съдебно разследване на бизнеса й в Коста дел Сол и връзките й с наркотрафика. От снимката, публикувана на първа страница, можеше да се предположи, че зад стъклото на колата е тя. Няколко бодигарда с тъмни очила я пазеха от репортерите. Единият от тях беше мустакатият дебелак, седнал сега в другия ъгъл на стаята, който ме наблюдаваше ненатрапчиво отдалеч.