Читать «Кралицата на Юга» онлайн - страница 286

Мамка му. Дробовете я болят от вдишването на барутния дим. Сдържа кашлицата колкото може. Не знае колко време е минало. Мъчи я жажда. Не я е страх.

— Колко муниции ви останаха, шефке?

— Малко.

— Дръжте.

В тъмнината, във въздуха, хваща двата пълнителя, които й хвърля Поте Галвес, третия го изпуска. Търси го опипом по земята и го слага в задния джоб.

— Никой ли няма да ни помогне, шефке?

— Не се занасяй.

— Военните са отвън… Полковникът изглеждаше почтен.

— Юрисдикцията му свършва до оградата откъм улицата. Трябва да стигнем дотам.

— Няма начин. Прекалено е далеч.

— Да. Прекалено е далеч.

Скърцане и стъпки. Хваща здраво пистолета и се прицелва в сенките, стиска зъби. Може би часът удари, мисли си. Но никой не се качва. Дявол да го вземе. Фалшива тревога.

И изведнъж — ето ги тук, а не ги бяха чули да се качват. Този път гранатата, идваща по пода е насочена към тях двамата. Поте Галвес успява да го забележи. Тереса се претъркулва навътре, покрива главата си с ръце, експлозията очертава вратата и осветява коридора, сякаш е ден. Оглушена, тя не проумява веднага, че далечният шум, който чува, са яростните откоси, изстрелвани от Поте Галвес. И аз би трябвало да направя нещо, мисли тя. Така че се надига, олюлявайки се от шока на взрива, стиска пистолета, пролазва до вратата, подпира една ръка на рамката, изправя се, излиза и започва да стреля слепешком, бум, бум, бум, гърмеж след гърмеж, докато шумът се усилва и става все по-ясен и близък. Внезапно се оказва срещу две черни сенки, идващи към нея сред оранжеви, сини и бели светкавици, бум, бум, бум, профучават куршуми, зааанг, и свистят в стените отвсякъде. Докато отзад, от лявата й страна, автоматът на Поте Галвес се присъединява към пукотевицата, таааака, таааака, този път не с кратки откоси, а с безкрайно дълги, копелета, чува го да крещи, копелета, и разбира, че нещо не е наред, че навярно са улучили него или нея, че може би тя самата умира в този момент, без да знае. Но дясната й ръка продължава да натиска спусъка, бум, бум, а щом стрелям, съм жива, мисли тя. Стрелям, значи съществувам.