Читать «Кралицата на Юга» онлайн - страница 285

Скърцанията са стъпки. Изкачват се.

Една глава се показва предпазливо на площадката. Черна коса, млад мъж. Торс, друга глава. Носят оръжието отпред, дула, движещи се в кръг в търсене на нещо, по което да стрелят. Тереса протяга ръка, поглежда крадешком Поте Галвес, спира дъха си, натиска спусъка. „Зиг-Зауер“-ът отскача и започва да бълва като гръмотевица, бум, бум, бум. Още преди да се чуе третият изстрел, всички звуци в коридора са погълнати от късите откоси на автомата на убиеца, таааака, таааака, таааака. Коридорът се изпълва с барутен дим. А сред дима се вижда как половината от гредите на стълбата се разпадат и стават на трески, таааака, таааака и двете глави изчезват. На долния етаж се чуват викове и шум от бягащи стъпки. В този момент Тереса спира да стреля и отклонява оръжието, защото Поте, с неподозирана пъргавина за тип с подобни размери, се надига и притичва наведен към стълбата. Таааака, таааака, таааака, прави отново автоматът по средата на пътя, а после той насочва дулото надолу, без да се цели, следва нов дълъг откос, той търси граната в торбата на рамото си, маха й предпазителя със зъби, както във филмите, хвърля я в празното пространство под стълбата, връща се с късо притичване, наведен, и се мята по корем на пода, докато отдолу се чува „бум-бууум“. Сред дим, шумотевица и вълна от горещ въздух, удрящ Тереса в лицето, всичко, което беше на стълбата, в това число и конете, отиде на майната си.

И Господ не можеше да го предвиди.

Сега внезапно угасва светлината в цялата къща. Тереса не знае дали това е добро или лошо. Тича до прозореца, гледа навън и се уверява, че и градината е потънала в мрак, единствените светлини са от улицата отвъд зида и решетките на главния вход. Притичва приведена обратно към вратата, блъска се в масата и събаря всичко от нея, текилата и цигарите отидоха по дяволите, заляга пак, подала наполовина лице и пистолета си. Празното пространство на стълбата е тъмна яма, леко осветена от отблясъка, проникващ през счупения стъклописван прозорец, водещ към градината.

— Как е моята господарка?

Поте шепне. Добре, отвръща тихо Тереса. Доста добре. Стрелецът не казва нищо повече. Отгатва го в полумрака, на три метра от нея, от другата страна на коридора. Пинто, мълви тя. Шибаната ти бяла риза се вижда от километър. Няма оправяне, отговаря той. Вече не е време за преобличане.

— Добре се справяте, шефке. Пазете мунициите.

Защо сега не изпитвам страх, пита се Тереса. На кого, по дяволите, си мисля, че се случва всичко това. Пипа челото си със суха, ледена ръка и стиска автоматичния пистолет с другата, влажна от пот. Нека някой ми каже коя от двете е моята.

— Кучите синове се връщат — прошепва Поте Галвес и насочва пушката.

Таааака. Таааака. Къси откоси като предишните, гилзите 7,62 калибър трещят, докато се сипят навред по земята, завихреният дим сред сенките щипе гърлото. Изстрели от автомата на стрелеца, изстрели от „Зиг-Зауер“-а, който Тереса държи здраво с две ръце, бум, бум, бум, и отваря уста, за да не се спукат тъпанчетата й от гърмежите. Цели се по посока на изстрелите. Куршумите идват откъм стълбата и летят със свистене — зааанг, зааанг — плющят зловещо в гипса на стените и дървото на вратите и вдигат оглушителен трясък от строшени стъкла, ако попаднат в прозорците от другата страна на коридора. Автоматичният пистолет спира изведнъж, клик, клак, повече не може да стреля, Тереса се обърква, докато разбере какво става и натиска копчето за изхвърляне на празния пълнител. Слага друг, този, който носеше в предния джоб на джинсите, освобождава затвора и един куршум отива в цевта. Кани се да стреля отново, но се въздържа, защото Поте е изнесъл половината си тяло от прикритието и нова негова граната се търкулва по коридора към стълбата. Този път избухването е страховито, бум-бууум, видяхте ли, копелета. Когато стрелецът става и тича приведен към празното пространство, с готова пушка, Тереса също се надига и тича до него. Заедно стигат до десния парапет, навеждат се, за да избълват още куршуми надолу, огънят от изстрелите осветява поне две фигури, проснати сред останките от стълбите.