Читать «Кралицата на Юга» онлайн - страница 281

— Искаш ли да ти кажа — настоя той — кой в САЩ е решил да ме прецака?… Кой натиска най-много в ДЕА?… Един федерален прокурор, казва се Клейтън, свързан отблизо с Демократическата партия… И знаеш ли какъв беше, преди да го назначат за прокурор?… Адвокат на мексиканските и американските наркобосове и близък приятел на Ортис Калдерон, ръководителя на службата за прихващане на полети към мексиканския федерален съд, който сега живее в САЩ като свидетел под защита, след като прибра милиони долари… А от тази страна, тук, искат да ме съсипят същите, които преди търгуваха с гринговците и с мен: адвокати, съдии, политици, търсят да се презастраховат с изкупителна жертва… На тях ли желаеш да помогнеш, като ме предадеш?

Тереса не отговори. Мъжът я гледа известно време, после извърна безпомощно глава.

— Уморен съм, Тересита. Работих и се борих много в живота.

Вярно беше и тя го знаеше. Селянинът от Сантяго де лос Кабайерос беше газил с цървули сред зеления фасул. Никой нищо не му бе дал наготово.

— Аз също съм уморена.

Продължаваше да я гледа изпитателно, търсеше пролука, през която да проникне в мислите й.

— Няма оправяне тогава — заключи той.

— Струва ми се, че не.

Огънчето на хаванската пура проблясна до лицето на дон Епифанио.

— Дойдох да те видя — каза той и тонът вече беше различен, — да ти обясня всичко… Навярно ти го дължах, а може би не. Но дойдох, както го направих преди дванадесет години, когато имаше нужда от мен.

— Зная и съм ви благодарна. Вие никога не сте правили друго зло, освен това, което сте считали за неизбежно… Но всеки следва своя път.

Настана дълго мълчание. Дъждът продължаваше да трополи по покрива. Свети Малверде гледаше безучастно в празното пространство с изрисуваните си очи.

— Всичко това не гарантира нищо оттук навън — каза най-сетне Варгас. — И ти го знаеш. За четиринадесет или шестнадесет часа могат да се случат много неща…

— Въобще не ме интересува — отвърна Тереса. — Сега топката е у вас.

Дон Епифанио кимна утвърдително с глава, и повтори това за топката, сякаш тя добре беше обобщила състоянието на нещата. После вдигна ръце и ги отпусна надолу. Жестът бе изпълнен с безнадеждност.

— Трябваше да те убия в онази нощ — съжали той. — Точно тук.

Изрече го без вълнение в гласа, много спокойно и обективно. Тереса го гледаше от пейката, без да помръдва.

— Да, трябваше — каза спокойно тя. — Но не го направихте и сега си плащате. И вероятно имате право, че ви излиза солено. Всъщност става дума за Гуеро, за Гато Фиерос, за други мъже, които дори не познавате. Накрая вие плащате за всички. Аз също плащам.

— Ти си полудяла.

— Не. — Тереса се изправи сред отблясъците на вратата и червеникавата светлина на свещите… — Мъртва съм. Тересита Мендоса умря преди дванадесет години и дойдох да я погреба.

Подпря чело на запотеното стъкло на прозореца на втория етаж и почувства как влагата освежава кожата й. От прожекторите в градината водните порои блестяха и се превръщаха в милиони светли капки, които се разпадаха срещу светлината, сред клоните на дърветата, или искряха, задържали се по краищата на листата. Тереса държеше цигара в ръка, бутилката „Ерадура Репосадо“ беше на масата до чашата, пепелникът бе пълен, „Зиг-Зауер“-ът лежеше пред нея с три запасни пълнителя. От уредбата се носеше гласът на Хосе Алфредо: Тереса не знаеше дали беше някоя от песните, които Поте Галвес винаги поръчваше за нея, от касетките за колите и хотелите, или беше част от наследството в къщата: