Читать «Кралицата на Юга» онлайн - страница 279

— Вие не сте се променили много — каза тя. — Понапълняли сте може би. И имате бели коси.

Беше седнала на пейката до статуята на Малверде и не помръдна, когато го видя да влиза.

— Носиш ли оръжие? — попита дон Епифанио Варгас.

— Не.

— Чудесно. Ония мръсници отвън ме претърсиха. И аз не нося.

Въздъхна леко, погледна свети Малверде, осветен от трепкащата светлина на свещите, после отново нея.

— Виждаш ли. Скоро направих седемдесет и четири години. Но не се оплаквам.

Дойде съвсем близо, изучаваше я внимателно отгоре. Тя не помръдна, издържайки погледа му.

— Струва ми се, че нещата ти са вървели добре, Тересита.

— И вашите не са вървели зле.

Дон Епифанио кимна бавно в знак на съгласие. Замислено. Сетне седна до нея. Седяха точно както последния път, с тази разлика, че тя не държеше „Добле Агила“ в ръцете си.

— Дванадесет години, нали? Ти и аз на същото място, с прословутия бележник на Гуеро…

Спря се, даваше й възможност да притури спомените си към неговите. Но Тереса мълчеше. След малко дон Епифанио извади хаванска пура от горния джоб на сакото си. Никога не съм си го представял, подхвана той, докато махаше лентата. Но отново спря, все едно току-що беше стигнал до заключението, че това, дето никога не си го е представял, няма никакво значение. Мисля, че всички те подценихме, рече накрая. Твоят човек, самият аз. Всички. Това за „твоя човек“ го каза по-тихо, сякаш се опитваше да го вмъкне незабелязано, между другото.

— Може би затова съм жива.

Мъжът разсъди върху думите й, докато поднасяше пламъка на запалката към пурата си.

— Това не е постоянно състояние, нито пък гарантирано — заключи той след първото всмукване. — Човек е жив, докато престане да бъде такъв.

И двамата попушиха известно време, без да се поглеждат. Нейната цигара беше почти свършила.

— Защо си се забъркала в това?

Дръпна за последен път от огънчето между пръстите си. После пусна угарката и я стъпка внимателно. Разбирате ли, отвърна тя, само за да оправя стари сметки. Сметки, повтори другият. После отново всмукна от хаванската пура и сподели мнението си: по-добре е тези сметки да си останат така, както са. Няма начин, каза Тереса, ако не ти дават да спиш спокойно.

— Ти не печелиш нищо — изтъкна дон Епифанио.

— Какво печеля си е моя работа.

В продължение на няколко мига слушаха пукота на свещите на олтара. Също и поривите на вятъра, който шибаше покрива на параклиса. Навън продължаваха да проблясват синьото и червеното на светлините от колата на федералните.

— Защо искаш да ме прецакаш?… Това всъщност означава да оправиш играта на моите противници.

Беше подбрал добър тон, призна пред себе си тя. Говореше почти с обич. Думите му не съдържаха упрек, а по-скоро болезнен въпрос. Предаденият кръстник. Нараненото приятелство. Никога не съм го имала за лош човек, помисли си тя. Често беше искрен и навярно продължава да е такъв.

— Не зная кои са противниците ви, нито пък ме интересува — отговори. — Вие накарахте да убият Гуеро. И Чино. Също и Бренда, и децата.