Читать «Кралицата на Юга» онлайн - страница 282

Половината от чашата си оставих недопита, За да следвам стъпките ти, не зная защо.

От часове беше така. Текила и музика. Спомени и настояще, лишено от бъдеще. Мария Бандитката. Животът ми си отива. Нощта на моята беда. Изпи половината чаша, която й оставаше и отново я напълни, преди да се върне на прозореца, като внимаваше светлината на стаята да не очертава твърде много силуета й. Намокри устни в текилата, докато припяваше думите на песента. Половината от съдбата ми я взе. Дано да ти послужи, не зная с кого.

— Всички си отидоха, шефке.

Обърна се бавно, внезапно почувства силен студ. Поте Галвес стоеше на вратата, по риза. Никога не се представяше пред нея така. Носеше радиостанция в ръка, револверът висеше в кожения калъф на колана, изглеждаше много сериозен. Смъртно сериозен. Потта залепваше ризата на пълния му торс.

— Как така всички?

Погледна я почти с упрек. За какво пита, щом е наясно. Всички означава всички, без вас и тук присъстващия. Това казваше стрелецът без думи.

— Федералните от ескорта — поясни накрая. — Къщата е празна.

— И къде отидоха?

Той не отговори. Само сви рамене. Тереса прочете останалото в очите му на недоверчив северняк. На Поте Галвес не му беше нужен радар, за да надуши мръсниците.

— Загаси светлината — рече тя.

Стаята потъна в мрак, осветявана единствено от светлината на коридора и прожекторите отвън. Стереоуредбата направи „цък“ и Хосе Алфредо замлъкна. Тереса се приближи до рамката на прозореца и хвърли един поглед навън. Далеч, зад голямата порта на входа, всичко изглеждаше спокойно: различаваха се войници и коли под големите улични лампи. В градината обаче не забеляза движение. Федералните агенти, които обикновено патрулираха, не се виждаха никакви.

— Кога беше смяната, Пинто?

— Преди петнадесет минути. Дойде нова група и другите си тръгнаха.

— Колко бяха?

— Както винаги: трима федерални в къщата и шест в градината.

— А радиовръзката?

Поте натисна два пъти бутона на радиостанцията и й я показа. Нито звук, господарке. Никой нищо не казва. Но ако желаете, можем да говорим с военните. Тереса поклати глава. Отиде до масата, взе „Зиг-Зауер“-а и пъхна трите резервни пълнителя в джобовете на панталона си, два в задните и един в предния десен джоб. Тежаха много.

— Забрави за тях. Твърде далеч са — зареди пистолета, щрак, щрак, едно олово в предкамерата и петнадесет в пълнителя, и го запаса на кръста си. — Освен това, може и да са се договорили.

— Ще хвърля едно око — каза стрелецът, — с ваше позволение.

Излезе от стаята, с револвера в едната ръка и с радиостанция в другата. В това време Тереса се приближи отново до прозореца. Наведе се внимателно, за да огледа градината. Всичко изглеждаше наред. За миг й се стори, че вижда две тъмни фигури да се движат между цветята, под големите мангови дървета. Нищо друго, а дори в това не беше сигурна.