Читать «Далече от безумната тълпа» онлайн - страница 3

Но ако в днешното необикновено меко, слънчево декемврийско утро някой по-наблюдателен човек видеше Габриел Оук, сигурно щеше да промени мнението си за него. Младежката руменина се бе запазила по лицето му и зрелостта още не бързаше да го навести; дори в някои отделни бръчици се забелязваха следи от нещо момчешко. Представена с подобаващата й сериозност, осанката му сигурно щеше да бъде доста внушителна. Но както знаем, някои селяни, а също и граждани, отдават предпочитание на духовното пред телесното: така фигурата губи от своята представителност. Оук не беше прегърбен, но поради някакво кротко, почти монашеско смирение, което, изглежда, бе причина да смята, че не трябва да предявява големи претенции към този свят, той вървеше стеснително, едва забележимо приведен. Ако някой разчита околните да го преценят по външния вид, а не по телесната му издръжливост, това може да се счита за недостатък, който за щастие беше чужд на Оук.

Той навлизаше във възрастта, когато „млад“ вече не беше задължително прилагателно към „мъж“. Оук изживяваше най-щастливия период на възмъжаването, когато разум и чувства са ясно разграничени. Отминала бе лекомислената младост, която ги бърка, но не бе настъпила зрелостта, за да ги слее, под влиянието на жена и семейство, в новото качество на предразсъдъци. Накратко, той беше двадесет и осем годишен ерген.

Полето, през което вървеше тази сутрин Оук, преминаваше постепенно в едно възвишение, наречено Норкомбски хълм. Пътят между Еминстър и Чокнютън се изкачваше по разклонение на този хълм. Поглеждайки над плета, Оук видя, че по надолнището към него се приближава украсена яркожълта каруца на пружини, теглена от два коня. Коларят вървеше отстрани, вдигнал отвесно камшика си. Каруцата беше натоварена с покъщнина и саксии, а най-отгоре седеше красива девойка. Не бе изминала и минута, откакто Габриел забеляза каруцата и ето че тя спря току пред него.

— Задния капак го няма, мис — рече коларят.

— Значи него чух да пада — отвърна момичето с нежен, макар и не съвсем нисък глас. — Когато се изкачвахме, чух някакъв шум, но не разбрах откъде идва.

— Ще изтичам да го потърся.

— Добре.

Умните коне стояха спокойно. Стъпките на коларя заглъхнаха в далечината.

На върха на товара девойката седеше неподвижно сред маси и обърнати столове, облегната на голям дъбов сандък, почти скрита от саксии с мушкато, мирта и кактуси, и клетка с канарче — всичко това най-вероятно свалено от прозорците на току-що опразнен дом. Една котка във върбова кошница беше надигнала леко капака и с присвити очи разнежено наблюдаваше птичетата наоколо.