Читать «Далече от безумната тълпа» онлайн - страница 12

— Нещо такова. Отскоро съм по тези места.

— Фермата ви голяма ли е? — попита тя и се огледа, отмятайки назад черната си коса. Слънцето беше изгряло преди час и лъчите му позлатиха къдриците й.

— Не, не е голяма. Около сто. — Когато местните хора говореха за земя, открай време думата „акра“ се изпускаше.

— Шапката ми трябваше тази сутрин. Наложи ми се да ходя до мелницата.

— Да, знам.

— Откъде знаете?

— Видях ви.

— Къде? — попита тя, цялата застинала от лошо предчувствие.

— Тук, когато минахте през горичката и после се спуснахте по хълма — отвърна фермерът Оук многозначително, като че ли имаше нещо предвид, загледан в някаква далечна точка на споменатото място, а после се обърна към събеседницата си.

Но щом я погледна, той веднага извърна очи, сякаш беше хванат в кражба. Когато девойката си спомни за своите акробатически номера при преминаването през горичката, сърцето й затупка бързо-бързо и после тя поруменя. Време беше да видим как се изчервява една жена, която по правило никога не си позволяваше това; сега тя цялата пламна. Цветът на лицето на новата позната на Оук премина бързо от моминската руменина през всички оттенъци на провансалските рози, чак до тъмнопурпурната тосканска роза. Той деликатно отвърна глава.

Оук беше деликатен човек и нарочно отклони взор встрани, като се надяваше тя да се овладее достатъчно, за да може пак да я погледне. Изведнъж чу нещо, което приличаше на шумолене на подхванато от вятъра сухо листо, и се обърна. Тя си бе отишла.

Габриел, който в момента наистина представляваше трагикомична гледка, се върна към заниманията си.

Минаха пет дни. Младата жена редовно идваше да дои здравата крава и да се грижи за болната, но никога не позволяваше на своя поглед да се отклонява в посока към Оук. Чувстваше се засегната от неговата нетактичност, и то не защото той неволно беше станал свидетел на нещо, което не трябваше да вижда, а понеже й даде да разбере, че го е видял. Защото както не съществува грях без забрана, така и няма неприличие без чужди очи; а сега изглеждаше, че поради шпионирането на Габриел поведението й се бе оказало непристойно. Оук беше страшно огорчен от своята несъобразителност и това още повече разгаряше пламналото в него чувство.

Запознанството сигурно щеше да приключи с това и двамата щяха да се забравят, ако в края на седмицата не се случи едно произшествие. Този следобед застудя, а привечер мразът неусетно здраво стегна всичко. В такова време в селата дъхът на спящите замръзваше върху чаршафите, а в салоните на хубавите градски къщи с дебели стени лицата на седящите пред камините пламтяха, докато гърбовете им бяха леденостудени. Тази нощ много врабчета заспаха без вечеря по голите клони на дърветата.

С наближаването на времето за доене Оук, както обикновено, зае своя наблюдателен пост над обора. Когато измръзна, той хвърли още по един наръч слама на овцете, които очакваше да се обагнят, и се върна в къщичката да сложи дърва в печката. От пролуката на прага вятърът подвяваше. Оук я запуши и извъртя къщичката малко на юг. Вятърът влизаше вече само през срещуположните отдушници.