Читать «Змия и лилия» онлайн - страница 10

Ти спеше и аз пръсках песента на любовта си върху миглите Ти и върху затворените Ти устни.

О, Многообична, не плачи, любовта ми е дива и порочна, но е вечна.

12 август

— Не плачи. Не плачи… Виното на любовта — виното на любовта — опи душата ми.

15 август

Блед съм и изтощен, още лежа в леглото и се мъча да си спомня. Кой ли беше този ангел, който дойде нощес в съня ми, простря криле над мен и поиска да се преборим?

Още чувствувах силното притискане около тялото си и ми се струва, че ръцете му са ме осеяли с рани. Не мога да се движа. Някой е прекъснал през нощта цялата сила на младостта ми. Аз съм като дърво, шибано цяла нощ от дъждове и бури. През нощта до мен се приближи някой, в чийто очи личеше безмилостната страст на триумфа, а ръцете му притежаваха силата, която взема душите. Борих се отчаяно. Исках да живея и желанието за живот ме направи гигант. О, колко ме притискаше Ангелът, който нямаше никаква жал и милост и в очите му светеха дивите проблясъци на победите! Още чувствувам върху себе си, върху устните и клепачите си, върху косите и раменете си дъха му, див и горещ като дълбокия дъх на пустинните пясъци. И сега размишлявам с тревога, настръхнал от страх.

Кой ли беше този Ангел, който дойде нощес в съня ми и простря над мен крилете си?

17 август

Ти влезе в стаята ми снощи трепереща и красива, със зачервени, може би от плач, очи. Сякаш славей виждах да влиза в ястребово гнездо. Изпълни ме съжаление, любов и съжаление и те омекотиха думите ми. Защо си бледа, любов моя? Не, не си ли плакала? А, молила си се на Бога за мен? Див смях раздра сърцето ми. Не казах нищо. Ах, нещастнице, да знаеше какво си казах в себе си!

Донесе ми букет лилии. Улови главата ми и ме притисна мълчаливо до гърдите си, а устните й нещо шепнеха. Страхувам се, че беше молитва. От плътта й се надигаше тежък и непристоен аромат и проникваше в тялото ми.

Казах й да замълчи. Изроних лилиите и потърсих устните й. Тази вечер искам общуване с тялото Ти. Копнея за недостъпния и свещен Олтар на плътта Ти. Служител на Истинския Бог, довечера ще принеса жертва и тялото Ти ще бъде храм и химни — бълнуванията ни, и религиозен, и неземен екстаз — премалата след насладата. Ще се причестя от всички Твои движения и от всички Твои гърчове, и от всички тайни на тялото Ти. А когато се извърнеш изтощена върху бялата постеля и ръцете Ти се уморят да притискат, ще коленича пред Теб, о, Свят Олтар на насладата — ще сплета ръце и ще се помоля.

А после ще отворя очите Ти и ще прочета там, сред сините им дълбини, тайната, която криеш от мен.

22 август

Коленича пред Теб, о, Избранице на душата ми, и Те моля.

Дай ми от ненабраздения покой, който спи и се усмихва на челото Ти, и от величественото спокойствие на движенията Ти, и от лунната светлина, която пръска душата Ти, спокойна и бяла, царица на нощите. Свеждам се над безмълвните Ти очи и Те моля.