Читать «Христос отново разпнат» онлайн - страница 269

— Смърт! Смърт!

В този миг се чуха силни удари по вратата; всички млъкнаха, извърнаха се към вратата; чуха се сега ясно гласове отвън:

— Отворете! Отворете! Това е гласът на поп Фотис! — извика някой.

— Гласът на Янакос — обади се друг. — Саракинците идват да ни го вземат!

Разтресе се вратата, заскърцаха пантите й, отвън се чу голяма глъчка на мъже и жени.

— Отворете, убийци! Побойте се от бога! — чу се сега ясно гласът на поп Фотис.

Поп Григорис вдигна ръце.

— В името божие! — извика той. — Вземам греха върху себе си!

Измъкна ножа си Панайотарос, извърна се към поп Григорис:

— С твоята благословия, отче! — каза той.

— С моята благословия, Панайотарос!

Но тълпата се беше вече нахвърлила върху Манольос; бликна кръвта, изпръска лицата; две-три капки паднаха, топли, солени, върху устните на поп Григорис.

— Братя… — чу се, тих, издъхващ, гласът на Манольос.

Но не можа да довърши; строполи се върху черковните плочи и затрепери. Ръцете му бяха още разперени като на разпнат; отвсякъде, от множеството удари с нож, течеше кръв.

Подуши кръвта народът, нахвърли се върху тялото, което потръпваше; старият Ладас беше впил беззъбата си уста в шията на Манольос и се мъчеше, побеснял, да му откъсне парче месо.

Панайотарос избърса ножа в остриганата си червена коса, намаза цялото си луничаво лице, извика:

— Изгори ме ти, Манольос, изкарах си яда, разплатихме се; добра среща!

Поп Григорис се наведе, напълни шепата си с кръв, поръси множеството:

— Кръвта му връз главите на всички ни! — извика той.

Народът прие капките, настръхнал.

— Отворете, отворете, убийци! — чуха се отново гласове отвън.

Поп Григорис кимна на клисаря; и той се приближи, като се олюляваше.

— Отвори вратата — заповяда попът, — и ела веднага да измиеш плочите от кръвта; не забравяй, тази вечер, в полунощ, е Рождество Христово.

— Обърна се към паството си: Да си вървим, братя християни — каза той, — изпълнихме дълга си, бог е с нас! Нека дойде сега поп Фотис да го погребе.

Отключи клисарят, проблеснаха в тъмнината неспокойни, гневни лица на мъже и жени.

— Къде е Манольос? — чу се задъханият глас на Янакос.

— Вътре е, идете да го вземете! — отвърна поп Григорис. — Сторете път да минем!

— Ако сте го убили — извика поп Фотис, — кръвта му да падне връз главите ви и връз главите на децата ви!

— Вътре е — каза отново поп Григорис, — идете да го вземете!

— Убили са го! — изрева Янакос и се втурна в черквата.

След него се спуснаха поп Фотис, Костандис, Андонис бръснарят, дебелият Димитрос касапинът и пет-шест жени саракинки.

И както тичаше към олтара, Янакос се препъна сред черквата в трупа на Манольос и се строполи върху него. И се разнесе сърцераздирателен вик:

— Манольос!

И Янакос, изцапан с кръв, запрегръща и зацелува, и замилва, виейки, убития си приятел.

Към полунощ камбаната започна да бие радостно и да кани християните да отидат на черква, за да видят Христос, който се раждаше. Газеничетата се запалваха, къщите се осветяваха, отваряха се една по една вратите и християните поемаха към черквата, зъзнейки. Нощта беше тиха, мразовита, без звезди. Само домът на Патриархеас беше със залостени врати и минувачите чуваха вътре голяма глъчка от мъжки гласове и от време на време и някое тънко, срамежливо женско оплакване.