Читать «Христос отново разпнат» онлайн - страница 272
Никос Казандзакис
— Ами моят път, отче?
— Като погребем Манольос, върни се обратно при децата си, Костандис! — каза свещеникът и постави ръка върху главата на верния си приятел, сякаш го благославяше.
Положиха Манольос на земята, пред пещерата-църква; сложи отецът патрахила си, започна опелото, а наоколо народът му пригласяше; но от време на време Янакос и Костандис избухваха в силен плач, а понякога и гласът на поп Фотис пресекваше, и тропарът оставаше по средата, и народът го довършваше.
Наведоха се всички и целунаха мъртвеца; гробът беше вече изкопан, застана на ръба му свещеникът да каже две думи, да се прости с Манольос. Но гърлото му беше свито, думите не излизаха и поп Фотис зарида. Събра смелост тогава една старица, падна върху мъртвеца, разпиля редките си снежнобели коси и се прости с него:
—
След малко поп Фотис вдигна ръка, даде знак:
— В името божие! — промълви той. — Започва отново пътят; смелост, чеда мои!
И поеха пак пътя, към изток.
1
Един от героите на Гръцкото освободително въстание (1821 — 1829) срещу турското владичество. — Б.пр.
2
Касае се за Гръцко-турската война през годините 1919 — 1922. — Б.пр.
3
Думи от гръцкия национален химн. — Б.пр.
4
Последните думи на Христос: „Господи, господи, защо ме изостави!“. Б.пр.
5
Герой от византийския епос. — Б.пр.
6
„Георгос“ на гръцки значи „земеделец“, „орач“. — Б.пр.
7
Последният византийски император (1405–1453). — Б.пр.
8
Емблема на Византия. — Б.пр.
9
Игрословие — „парадес“ — пари, и „парадисос“ — рай. — Б.пр.
10
Ликовриси — вълчи извор. — Б.пр.
11
Непреводимо игрословие: на книжовния гръцки език „параклитисонде“ — „ще се утешат“, а на говоримия „паракалесун“ — „помолят“. — Б.пр.)
12
В книжовния гръцки език „опсонде“ е бъдеще време от глагола „орао“ — виждам, гледам. А „опсис“ означава „външен вид, облик, лик“. — Б.пр.
13
Буквално: Голямо Село. — Б.пр.
14
Игрословие: на гръцки „слънце“ — „Илиос“, и „Илия“. — Б.пр.
15
Мраморно море. — Б.пр.
16
Цариград. — Б.пр.
17
Непреводима игра на думи: на гръцки „псира“ — „въшка“, има понякога и смисъл на „въшльо“. — Б.пр.
