Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 25

Аз не познавах добре Риджънси. Ако беше преди години и той беше влязъл в моя бар, абсолютно сигурно е, че щях да го преценя на мига. Той беше достатъчно едър, за да може да играе професионален футбол, и човек не можеше да сбърка състезателния блясък в очите му: господи, състезателният дух и налудничавият нагон към скандалджийство се бяха събрали у него. Риджънси изглеждаше като истински христов воин, който мрази да губи.

Предлагам само това подобие на портрет, защото истината е, че не можех да си създам пълна представа за него. Така както и аз невинаги се радвах на новия ден, и Риджънси невинаги отговаряше на представата, която човек си бе създал за него. Ще добавям тук и там някои подробности.

А сега той избута креслото назад с военна праволинейност и се придвижи иззад бюрото, за да притегли един стол близо до мен. После ме загледа замислено в очите. Също като някой генерал. Той би изглеждал като пълен дръвник, ако някъде някога не му е била внушена идеята, че състраданието също има място в полезния багаж на полицейския служител. Първото, което попита например, беше:

— Как е Пати Ларейн? Обаждала ли ти се е?

— Не — отговорих. Естествено с тази дребна забележка ме накара да забравя трудно постигнатата поза на журналист.

— Не искам да се бъркам — каза той, — но се кълна, че я видях снощи.

— Къде?

— В западната част на града. Близо до вълнолома.

Това не беше далече от „Алеята на вдовицата“.

— Интересно ми е — рекох — да чуя, че се е върнала, но не знам нищо за това. — Запалих цигара. Пулсът ми беше започнал бясно да препуска.

— Просто зърнах една блондинка в самия край на обхвата на дългите ми светлини. Нещо като триста метра. Може и да греша. — Начинът, по който го каза, говореше, че не греши.

Сега той извади отрязана пура и я запали, като изпускаше дима фукливо като стар мъжкар от рекламен клип.

— Съпругата ти — каза той — е привлекателна жена.

— Благодаря.

По време на една от нашите пиянски вечери миналия август, през седмицата, когато всяка нощ правехме купони с къпане в морето на разсъмване (господин Черньо вече беше хвърлил око на моя дом), се бяхме запознали с Риджънси. По повод оплакване от шума. Алвин се бе отзовал лично. Сигурен съм, че беше чувал и преди за нашите забави.

Пати го очарова от глава до пети. Тя разправи на всички — пияници, наркомани, манекени и манекенки, полуголи и твърде рано маскирани като за празника на Вси светии типове — че намалява стереоуредбата в чест на шефа Риджънси. После се съгласи, че наистина чувството за дълг не му позволява да протегне ръка към чашата.

— Алвин Лутър Риджънси — заяви тя, — това е едно страхотно име. Братко, ти трябва да го заслужиш, знаеш ли?

Той се хилеше, като да бе награден с медал за заслуги и Елизабет Тейлър го целува в чест на събитието.

— И как така са те кръстили Алвин Лутър в щата Масачузетс? Това име го има само в Минесота — рече тя.