Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 26

— Ами — отговори той, — дядо ми по бащина линия е от Минесота.

— А аз какво ти казах? И да не си посмял да спориш с Пати Ларейн. — Тя не закъсня да го покани на забавата, която организираше следващата вечер. Той пристигна след дежурството си. Накрая се спря на вратата, за да ми каже, че е прекарал приятно.

Започнахме разговор. Той каза, че още държал къщата си в Барнстейбъл (Барнстейбъл е на осемдесет километра), а аз го попитах дали няма чувството, че е сбъркал, като е започнал работа тук, при цялата бъркотия и безумие през летния сезон. (Провинстаун е единственият град, който познавам, където можете да зададете такъв въпрос на полицията.)

— Не — отговори той. — Аз поисках тази служба. Трябваше ми.

— Защо? — попитах го. Бях чул слуховете, че е наркоченге.

Той сложи край на разговора.

— Ами, на Провинстаун му викат Дивия запад на Източното крайбрежие — отговори и изцвили, както му беше навикът.

А след това, всеки път, когато организирахме забава, той се отбиваше за няколко минути. Ако забавата продължеше от едната нощ до следващата, пак се появяваше. Идваше след дежурството си, пийваше, разговаряше тихо с един-двама и си тръгваше. Само веднъж — беше след Деня на труда — даде да се разбере, че е фиркан. На вратата целуна Пати Ларейн и тържествено ми стисна ръката. След което рече:

— Безпокоя се за теб.

— Защо? — Не ми харесваха очите му. От него, когато харесваше някого, се излъчваше топлина, която напомня за гранит, напечен от слънцето — топлината наистина е там, скалата ви обича, но очите са като два стоманени болта, вбити в нея.

— Казаха ми — рече той, — че у теб има големи потенциални възможности.

Никой в Провинстаун не би се изразил по този начин.

— Е, да, аз шибам най-доброто — казах му.

— Имам чувството — каза той, — че можеш да се държиш, когато проблемите са най-жестоки.

— Жестоки ли?

— Когато топката се е успокоила. — Сега в очите му най-сетне се появиха светлинни.

— Точно така — казах.

— Точно така. Знаеш за какво говоря. По дяволите, разбира се, че е точно така. — И той си тръгна. Ако беше от хората, които обичат да лавират, щях да го разбера още тогава.

Той беше доста по-спокоен, когато пиеше в бара на ветераните. Дори го гледах веднъж, че се хвана на канадска борба с Коста Варела, на когото му викаха така, защото сам прехвърляше варели с риба от трюма на палубата, а при отлив от палубата горе на кея. На канадска борба Варела беше в състояние да победи всички рибари в града, но Риджънси, за да укрепи положението си, го накара една нощ да премерят сили и спечели всички с това, че не използва привилегията на униформата си. Варела победи, но му се наложи да се поозори и да изпита горчивия вкус на натрупаните години, а Риджънси се напуши. Мисля, че не беше свикнал да губи.

— Мадън, ти си шибано копеле — рече ми той същата нощ. — Ти си един долен лайнар.

На другата сутрин обаче, когато слизах по улицата, за да си купя вестник, той спря със служебната кола и рече:

— Надявам се, че снощи не съм прекалил.