Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 21

Но все пак! Защо бях решил, че трябва да натрапя името Лоръл на съпругата си? Знаех, че това е единствената жена, на която Пати не би простила. Аз ходех точно с Лоръл, в края на краищата, когато срещнах Пати, само че името й беше Маделин Фалкоу. Пати беше настояла да й вика Лоръл още когато се запознаха. По-късно научих, че „Лоръл“ е умалително от Лорелай — Пати не обичаше Маделин Фалкоу. Нима бях избрал тази татуировка, за да накажа Пати? Тя наистина ли бе идвала в къщата? Или живеех с фрагменти от снощния си сън?

Дойде ми наум, че ако съпругата ми действително бе идвала да ме посети и след това си бе тръгнала, трябва да бяха останали някакви следи. Пати Ларейн обикновено зарязваше наполовина използвани предмети след себе си. Червилото й сигурно бе останало по чашите ни. Това ми стигаше, за да се облека и сляза долу по стълбите, ала в дневната нямаше следи от нея. Пепелниците бяха чисти. Но защо тогава станах два пъти по-уверен, че разговорът ни се е състоял. Каква полза има от уликите, щом умът ни бива подстрекаван да вярва в обратното на това, за което има доказателства? Тогава ми мина през ум, че истинското изпитание на силата, действителният тонус на душевната ни мускулатура, така да се каже, проверката за доказване на здравия ни разсъдък е способността да търпим въпрос след въпрос, без да имаме видим отговор.

Оказа се полезно, че имам такова разбиране, защото то скоро ми потрябва. През нощта в кухнята кучето се бе почувствало зле. Драгоценното съдържание на корема му бе осквернило линолеума. И което бе по-лошо, якето, което носех предната вечер, висеше на един стол със засъхнала по него кръв. Опипах ноздрите си. Често получавах кръвоизлив от носа. Но каналите изглеждаха чисти. Сега страхът, с който се бях събудил, ме разтърси отново. Когато поех дъх, в белите ми дробове просвири надигащ се ужас.