Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 176

Не можех да кажа в каква степен е имала своите основания. Би ли могъл някой да отмери гнева на Пати, когато ставаше въпрос за основанията й? Джесика се бе опитала да купи имението на Парамесидес за себе си. Джесика се бе позабавлявала с Алвин Лутър. При екстремни обстоятелства едва ли би имало нужда от повече от едно основание, за да бъде предизвикана Пати. Да, можех да си я представя как натиква цевта на пистолета между лъжовните устни на Джесика. А ако в този момент госпожа Понд е понечила да се обърне за помощ към Риджънси и ако Риджънси е направил опит да дръпне пистолета, да, това щеше да е достатъчно Пати да дръпне спусъка. И тя като мен бе живяла дълги години с изострени нерви. С този гняв, който бе натрупан в нас, убийството — колкото и ужасно е да се произнесе — би могло да се окаже лек за всичко друго.

Риджънси седеше на стола си като боксьор в своя ъгъл, след като в последния рунд е отнесъл страхотен бой.

— Защо отряза главата на Джесика? — го попитах, но задавайки въпроса си бях принуден да заплатя скъпо: в съзнанието си видях как острието на онова мачете направи мах.

Той произведе някакъв гъргорещ звук в гърлото си. Устата му се беше разтеглила в едното си ъгълче. Започнах да мисля, че наистина е получил удар. След това гласът му прозвуча дрезгаво и с благоговение.

— Исках — каза той — по този начин да споделя участта на Пати.

И рухна от стола на пода. Крайниците му започнаха да се тресат.

В кухнята влезе Маделин. Тя държеше в ръката си своя деринджър, но не мисля, че осъзнаваше това. Предполагам, че го бе държала през цялото време, докато бе стояла горе, в кабинета.

Маделин изглеждаше по-възрастна от преди и повече от всякога приличаше на италианка. Лицето й изразяваше нещичко от безмълвната уплаха, която би могъл да изпита каменен зид, който предстои да бъде сринат. Тя беше много по-далеч от всички нас от перспективата да пророни сълзи.

— Не мога да го оставя — каза ми тя. — Той е зле и мисля, че може да умре.

Пристъпът на Риджънси беше отминал вече, с изключение на дясната му пета. Тя се блъскаше в пода в една несекваща конвулсия, едно нервно шибане с опашката, която не съществуваше.

Наложи ни се на двамата с баща ми да хвърлим доста сили, за да го пренесем на горния етаж, и едва успяхме. На няколко пъти за малко да се прекатурим. Настаних го в огромното легло, което някога бяхме обитавали с Пати. Но, дявол да го вземе, той, а не аз, е бил готов и да умре за нея.

Епилог

Риджънси остана да лежи така, дните минаваха, а Маделин се грижеше за него, сякаш той бе умиращ бог. Невероятно е колко безнаказани неща могат да стават в Провинстаун. Тя се обади в полицейския участък на сутринта, за да им съобщи, че той е получил нервна криза и че тя ще го вземе със себе си на дълго пътешествие. Биха ли уредили документите му за отпуск? Понеже аз бях проявил съобразителност да измия багажника на патрулната му кола преди разсъмване и да я паркирам край Градския съвет, като оставих ключовете под седалката, нищо не можеше да свърже моята къща с неговото отсъствие. Маделин се погрижи в продължение на четири дни да се обажда ежедневно в службата му и да си приказва със сержанта за състоянието му и за лошото време в Барнстейбъл, за това, че е изключила телефона, за да не го безпокоят. Тя наистина се бе обадила да прекъснат телефона. И тогава, на петия ден, Риджънси има нещастието да се посъвземе малко и започнаха ужасни сцени.